Всички сме наясно с героичните деяния на българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война. Те се виждат в боевете на Шипка, където те играят ключова роля за нашето Освобождение. Въпреки това, рядко обръщаме внимание на съдбата на тези герои след края на войната. Невъзможно е да разкажем за всеки един от тях, но ще споделим историите на някои от най-изтъкнатите ни опълченци.
Какво се случва с героите от Шипка след Освобождението
Множество опълченци не само продължават, но и разширяват своите познания във военните науки. Докато някои достигат до звания като генерали, други избират различни области за развитие. Ето кои са най-емблематичните фигури сред тях:
Генерал Андрей Блъсков
Той е брат на известния поет Илия Блъсков. След края на войната, той успешно завършва военна академия в Русия. Впечатлява с изключителна храброст по време на Сръбско-българската война, където се изправя срещу числено по-силната Дринска сръбска дивизия. Активно допринася за смъкването на Батенберг от трона, което води до изгонването му от армията. По-късно е реабилитиран.
Генерал Никола Генев
Участвал активно във военни действия от Априлското въстание до Първата Световна война, този голям българин е заловен и измъчван от османските власти след събитията от 1876 година. Въпреки това, след Освобождението, той успешно завършва своето военно образование в България. Проявявайки изключителни умения и лидерство, той се отличава по време на войната със Сърбия през 1885 година и по време на Балканските войни, където успява да вземе в плен корпуса на Явер паша. Също така, той е сред българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд, изразяващо несъгласие с влизането на България в Първата Световна война на страната на Централните сили.
Генерал Данаил Николаев
Това име е сред най-прочутите. Той достига до най-високото отличие в армията - званието "генерал от пехотата". Неговата ангажираност в политиката без съмнение спомага за неговото бързо възходящо развитие във военните среди. Има значителен принос в потушаването на бунтовете, последвали опита за преврат срещу Батенберг, като военен министър. Освен това, пак като военен министър, той оглавява подготовката на страната за Балканските войни между 1907 и 1911 година.
Петър Алексиев
Той е потомък на бесарабски българи. След Освобождението, продължава своята военна кариера в Русия, като внимателно наблюдава събитията в България.
Стефан Кисов
Той е сред спасителите на Самарското знаме и продължава военната си кариера и след Освобождението. Въпреки това, заради антируската политика на Регентството, той бива уволнен от армията през 1886-1887 година.
Петър Кунчев
Един от братята на Васил Левски, който за съжаление умира млад от туберколоза през 1881 година. Последвалите години след Освобождението се оказват тежки за него, с ограничени възможности да си изкарва хляба. Благодарение на подкрепата на Найден Геров, обаче, той си намира работа като стражар в Карлово.
Димитър Петков
Вероятно най-изтъкнатият опълченец. Той губи едната си ръка в боевете на Шипка. След Освобождението на България, се посвещава на политиката и достига до върховете на властта като кмет на София и министър-председател. Неговият живот трагично завършва след атентат през 1907 година.
Коста Паница
Близък приятел на Стефан Стамболов, той се оказва в разногласие с него относно политиката му спрямо Македония. Възприемайки Фердинанд за узурпатор, той предприема стъпки за организиране на контрапреврат срещу него. Заловен за това си действие и осъден на смърт.
Олимпий Панов
Активно ангажиран в борбата за национално освобождение, той играе видна роля по време на войната със Сърбия след 1878 година, като е един от факторите за победата при Сливница. След участие в преврата против Батенберг през 1886, е арестуван и по-късно интерниран в Ловеч, а след това екстрадиран в Румъния. Въпреки препятствията, той не спира да се стреми към активно политическо участие в България и дори се опитва да организира въстание - Русенският бунт през 1887. След като пристига в Русе, за да застане начело на въстанието, е заловен и екзекутиран.
В заключение, разглеждаме най-известните участници в битките при Шипка. Очевидно е, че техният път не е бил лек дори и след извършените геройства. Въпреки това, е наложително да отдадем дължимото признание на тези храбри българи, чиито усилия са в основата на завоюваната свобода на нашата страна.
