Как мълчанието моделира мисленето и влияе на физиологическото и психично състояние на хората? Многобройни и продължителни са изследванията, търсещи отговор на тези въпроси, и направените заключения са разнопосочни.
От една страна, застават привържениците на тезата, че продължителната тишина (при шумов фон под 20 dB) има негативен ефект върху състоянието на ума при повечето хора, често изразяващо се в чуване на несъществуващи звуци както и разговаряне със самите тях, с цел единствено да се прекъсне гнетящата ги тишина. Нещо повече, при обществата от западен тип разговорите се свеждат до размяна на безсъдържателни фрази, само и само, за да бъдат избегнати моментите на мълчание, възприемани като липса на възпитание. Тъкмо противоположното е при източните култури, където действа принципът на Лао Дзъ, перифразиран, че знаещите не говорят, а тези които много говорят – не знаят.
В съвременния свят хората все по-често търсят възможност да прекарат дори няколко минути в тишина, абстрахирайки се от постоянно нарастващия фонов шум от околната среда. Това е инстинктивна реакция на съзнанието, насочена към намаляване на стреса и чувството на напрежение. Действително, установено е, че 2 – 3 минути са достатъчни до променят начина, по който организмът реагира, когато е поставен в състояние на мълчание: нормализират се дихателната честота, пулса, кръвното налягане и нивата на въглероден диоксид.
Причината за тези физиологични промени е, че когато настъпва тишина, то се активира производството на хормони (серотонин, окситоцин и други), което води до рязко снижаване на нервното напрежение. При това се задействат и други биофизиологични механизми – в хипокампуса на мозъка, отговорен за управлението на емоциите, критичното възприемане на информационния поток и запаметяването, се развиват нови клетки, с което се повишава неговата продуктивност.
Освен това проучвания показват, че различни части от мозъка са свързани с емоционалните реакции и чувствителността на индивида, като основна роля играе десният супрамаргинален гирус, от чиято функционалност зависят до каква степен са застъпени такива позитивни черти в характера като благонамереност и съпричастност. Именно тишината позволява тези мозъчни части да си „починат“, след което отново да се активират.
Нещо повече, налагането на мълчанието като норма има позитивен ефект върху способността на мозъка да обработва критично интензивния информационен поток и да интегрира вътрешната с външната информация.
Единствено чрез тишината може да бъде осъзнат механизма, чрез който човешките преживявания се интегрират с външните обстоятелства. Докато елементарното реагиране на звуци, правят хората осъзнати в много по-малка степен. Именно в атмосфера на тишина може да бъде запълнена „празнината“ в човешкото съзнание с реалната представа за всичко случващо се в околния социум.
