Когато мечтаем за нещо, сякаш сме изключени от реалността, може дори да не чуваме какво се случва около нас. Но мозъкът трябва да ни върне в настоящето. За първи път изследователите успяха да проследят този процес.
Изследователи от Станфордския университет, заедно с колеги от Бостънската детска болница, решиха да разберат какви процеси протичат в мозъка, когато човек е потопен в мечти. Резултатите от работата са публикуванив научното списание Nature.
Науката вече знае, че по време на сън или сънуване мозъците ни възпроизвеждат минали събития под формата на синхронизирана дейност, известна като „пулсация на остри вълни“. Това ви позволява да комбинирате снимки от миналото, за да създадете спомени.
Невробиолози създадоха най-подробния атлас на мозъка
Експертите решиха да отидат по-далеч и да се задълбочат в този процес. С помощта на модел на мишка те започнаха да изучават друг, малко известен модел на невронна активност: синхронизирани изстрелващи импулси в зъбчатия гирус, част от хипокампуса в мозъка.
Както се оказва, зъбчатият гирус на хипокампуса е активен по време на сънуване. В него експертите откриха изблици в момента, в който се активира „офлайн мозъкът“ (това е точно състоянието, в което се намираме по време на сънища: всичко, което се случва, сякаш мига на заден план). Тези изблици могат да ни помогнат бързо да обработим нова информация и да се ориентираме какво се случва в нашата среда. Тоест мозъкът веднага реагира остро на настоящето, излизайки от бездната на мечтите.
„Открихме мозъчен механизъм, който ни позволява да прекъсваме периоди на блуждаене на ума и да връщаме „когнитивната карта“ към реалността“, казва съавторът на изследването д-р Джордан Фарел.
За какво служи Главният мозък в човешкото тяло
Освен това, абсолютно същите процеси в мозъка допринасят за асоциативната памет. Сензорен стимул (като определени силни звуци) се съхранява като памет. Например, когато чуем светофар на улицата, започваме рефлекторно да пресичаме пътя - изобщо не е необходимо да се уверяваме, че свети зелено.
Учените предполагат, че откритието ще помогне да се разбере по-добре как мозъкът превключва между две различни състояния. Това е важно за разбирането на някои невропсихиатрични разстройства. Вероятно такива пикове засягат състоянието на хората с ADHD или посттравматично стресово разстройство. Освен това, има хипотеза, че те се променят при болестта на Алцхаймер, нарушавайки формирането на нови спомени.
Ученият Джордан Фарел се интересува най-много от този механизъм при хора с епилепсия, тъй като се характеризира със синхронизирани изблици на прекомерно възбуждане на невроните. Експертите планират да открият дали някои невронни изблици могат да бъдат манипулирани по някакъв начин, за да помогнат на хората с тази диагноза в бъдеще.
