Всички боядисват яйца за Великден – и за вярващите, и за обикновените хора, за които е просто забавен обичай. И наистина, какво е Великден без яйца? В крайна сметка яйцето е не само символ на живота, плодородието и пролетното възраждане на природата. Много преди Христа яйцето се е смятало за прототип на самата Вселена. Самата форма на яйцето – овал – при гърците символизирало чудо.
Обичаят да се боядисват яйца се свързва с името на римския император Марк Аврелий. Смята се, че в деня на раждането му една от кокошките на майка му снася яйце, белязано с червени точки. Това се тълкува като знак, че бъдещият император е роден. С течение на времето се превърнало в обичай римляните да си изпращат шарени яйца като поздравление.
Има няколко причини, поради които православните боядисват яйцата в червено за Великден. Има версия, че това се прави, защото на Великденските празници яйцето се боядисва с кръвта на Христос.
Друга легенда разказва, че след смъртта на Христос седем евреи се събрали на празник. На масата, наред с другите ястия, имало пържено пиле и варени яйца. Един от гостите, спомняйки си Христос, казал, че той ще възкръсне на третия ден, на което собственикът на къщата отговорил, че това ще стане само ако кокошката на масата оживее и яйцата се зачервят. И в същия момент кокошката оживява, а яйцата почервеняват.
Най-разпространената версия обаче е, че след възкресението на Христос неговите последователи се разпръснали в различни страни, разпространявайки навсякъде новината, че Христос е победил смъртта. И Мария Магдалена идва с това послание при самия римски император Тиберий. Като подарък на императора Мария поднася яйце като символ на възкресението на Христос. Императорът обаче се усъмнил в това и казал, че както яйцето не става червено от бяло, така и мъртвите не възкръсват. Яйцето веднага станало червено. Ето защо, въпреки факта, че яйцата се боядисват в различни цветове, червеното, цветът на живота и победата, се счита за традиционен цвят.
Има и друго обяснение за обичая боядисване на яйца. Поддръжниците му твърдят, че тъй като яйцата не могат да се ядат по време на четиридесетдневния Велики пост и е невъзможно да се обясни това на кокошките носачки, по време на поста се натрупало огромно количество яйца, които не могат да бъдат изядени веднага. За да не изчезнат, те се варели, а за да не се бъркат с неварените, се боядисвали с естествени багрила, по-специално с лук, който им придавал тъмночервен цвят. С течение на времето това се превръща в празничен ритуал.
По-рано, в нощта на Великден, щом биели камбаните, навсякъде из селата се запалвали огньове. Близо до църквите се палели огньове, запалени фенери, окачени предишния ден, а по хълмовете били запалени бурета с катран. Останалите от огньовете въглени се събирали и слагали под покрива - за да се предпази къщата от пожар и мълния. На много места преди началото на Великденската служба и след нея е имало обичай да се стреля с пушки. Тази традиция била особено разпространена сред ловците - вярвало се, че по този начин не само ще осигурите успешен лов за цялата година, но и със сигурност ще убиете дявола. Освен това „да стреляш означава да срещнеш Христос“.
Какво се прави с първото яйце на Великден
Първото яйце, което се оцветява е червено. Първото яйце се слага до иконата на Богородица. Там стои до другата година. Традицията гласи, ако яйцето от предната година е цяло и пълно, означава здраве и благодат на къщата.
На Великден хората вземат по едно яйце в ръката си и чрез „здрависване“ с друг се разменя яйцето като се казват думите: „Христос Воскресе“.
