Паник атаката е позната на поне 1/3 от хората. Тя е състояние, при което човек изпитва от силно чувство на страх до усещане, че умира, придружено от физически страдания – сърцебиене, изпотяване, световъртеж, прилошаване, треперене, слабост в мускулите, задух и други, които се появяват внезапно и неочаквано. Обикновено са непровокирани, макар някои страдащи от редовни паник атаки, да отбелязват, че определени места и дейности предизвикват по-чести кризи. Паник атаката, макар изключително неприятна като преживяване, не представлява заплаха за здравето и живота. Продължителността на пристъпа е от минути до няколко часа, като най-честата продължителност е около половин час, засяга по-често жените, отколкото мъжете, и е възможен на всяка възраст. Макар да се проявява най-често по време на тийнейджърските години и в младостта, паник атаката не е непозната и за деца или възрастни хора.
Кога и къде най-често се случва паник атака?
Паник атака може да се прояви по всяко време и на всяко място. Повечето случаи са докладвани вечер и през нощта. Когато човек се сблъсква с паник атака през нощта, тя пречи на качеството на съня му, предизвиква страх да заспи отново, води до безсъние, стрес и допълнителен риск да се поява на нова паник атака. Обикновено е непредизвикана, няма реална причина, място или ситуация, която да я причинят, но е възможно и определени места или ситуации да предизвикват по-чести пристъпи на паника у конкретния индивид. Място, на което веднъж се е случило индивида да получи паник атака, се превръща в гореща точка за него и е твърде вероятно при последващи посещения на същото място атаките да се повторят.
Какви са симптомите на паник атака?
Освен чувството за страх, ужас, усещането за загуба на контрол паник атаката се преживява и с редица физически симптоми, сред които са:
- треперене на тялото, мускулите, крайниците,
- задушаване,чувство за недостиг на въздух,
- сърцебиене, ускорен пулс,
- изпотяване, студени и горещи вълни,
- болка, стягане в областта на гръдния кош и сърцето,
- тревожност и усещане за припадане, потъване, страх от смъртта.
Пристъпът на паника не представлява опасност за живота и всички тези физически симптоми не оказват вредно влияние върху здравословното състояние.
Как да се справим с паник атака?
Като превенция на паник атака страдащите от нея могат да избягват места, които знаят, че я предизвикват при тях – като например тълпи, големи открити пространства, тесни пространства и др. При вече настъпил пристъп се препоръчва бавно и дълбоко дишане, промяна на мястото, на което се намирате – излизане навън, ако сте вътре и обратното, разсейване – телефонен разговор с приятел, стартиране на някаква дейност, която да ангажира вниманието, прогресивна мускулна релаксация, която помага не само при паник атака, но и при тревожно разстройство, както и други методи за отпускане, успокояване и възвръщане на контрола върху тялото и мислите. При чести и системни пристъпи е необходима консултация със специалист, медикаменти със успокояващ ефект, редуциране на ежедневния стрес, повече позитивни емоции и преживявания. Терапията, считана за най-добра, ефективна и с най-бързо въздействие, е психотерапия, наречена когнитивно-поведенческа. По преценка на лекуващ лекар могат да бъдат предписани и медикаменти за състоянието.
