В традиционната мюсюлманска култура стопанската година се дели на две от Касъм до Хъдърлез и от Хъдърлез до Касъм – т.е. от киш (зима) до йаз (лято) и от йаз до киш. В различните райони мюсюлманите отбелязват деня или по новия грегориански календар на 26 октомври, или по стария – на 8 ноември.
Още: От далечното минало до наши дни: Любопитни факти за дъвката
Вярванията на мюсюлманите
За разлика от вярванията сред християните, че Димитровден слага началото на зимата, при мюсюлманите е разпространено вярването, че зимата започва 40 дни след Касъм. Според техните вярвания, ако до настъпването на киш има хубави, слънчеви дни те са „забравени от лятото“. Тези дни се наричат циганско лято (ченгене йазъ) или лятото на бедните (фукара йазъ).
Дните около Касъм наричат също пастърма йазъ (лятото на пастърмата), защото тогава се колят яловите или немощни овце, крави или кози, които няма да преживеят зимата и преработват месото им във вид на пастърма или саздърма, за да може да се съхранява по-дълго време.
В районите, където е развито дребното животновъдство, периодът преди Касъм е свързан с мърлянето на овцете – когато при тях пускат кочовете, по рогата им гадаят какви агнета ще се родят. Ако животното е с по-дебели рога ще се родят повече кочове, а ако е с по-тънки – повече овце.
Още: 10 правила на етикета, за които дори не сте подозирали
В Родопите денят, в който пускат кочовете при овцете, се нарича препус, препусък, кочовден или кочкатам. В някои села го смятат за празник на овчарите и задължително собственикът на най-голямото стадо (кехаята) дава един от кочовете или овните си за курбан.
На трапезата сядат само кехаите, наетите овчари и ратаите. Костите от курбана грижливо се заравят в земята на чисто място „за да се множи стадото“. Подобно на българската традиция на Касъм стопаните се разплащат с наетите на Хъдърлез овчари, ратаи и чираци и ги наемат отново.
