Думата „емпатия“ произхожда от старогръцката ἐμπάθεια и най-общо означава съчувствие, способност на една личност да разбира, възприема, съпреживява чувствата, емоциите, мислите на другите. Емпатията помага да „влезнем в обувките“ на другия, да го разберем, да уважим начина, по който мисли и действа, да проявим разбиране и съчувствие към емоциите и преживяванията му. Терминът „емпатия“ е въведен за първи път през 1909 г. от психолога Едуард Тиченер. Днес емпатията се счита като важна стъпка от развитието на „аз-а“, като отличителна черта, необходима за социалните взаимоотношения, тъй като води до подкрепящо поведение, а просоциалното поведение е добро за обществото и развитието му.
Всеки ли изпитва емпатия?
Далеч не всеки човек и не към всеки друг е способен да проявява емпатия. Два са основните фактора, от които зависи тази способност – социализацията и генетиката. В гените е закодирана способността на хората да възприемат емоциите на другите, да проявяват съчувствие и разбиране, но емпатията може и да се развие. Това става в ранното детство с подхождащо възпитание и с помощта на социализацията, ако човек не е имал късмета да се роди с вродено чувство на емпатия. Ценностите, на които се учи детето от най-близките възрастни в най-ранните си години, определят до голяма степен начина, по който ще се отнася с другите като възрастен, както и дали ще проявява емпатия. Правилното възпитание и добрият пример, който родителите дават на децата си, позволяват израстването им като осъзнати личности, съумяващи да разберат другия, склонни да предприемат действия, за да му помогнат, да го успокоят, да облекчат страданието му. Емпатията прави отделния индивид и обществото като цяло по-добри, по-заедно и по-успешни. Емпатията помага в развиването на компетентности в сферата на общуването, в създаването на дълбоки лични взаимоотношения.
Има ли знак за равенство между емпатия и състрадание?
Докато състраданието се приема като съчувствие и проява на разбиране към страданието, болката и нуждата от помощ на околните, то ематията е възможност да разбереш и осъзнаеш, да съпреживееш и отрицателните, и положителните мисли и чувства на другите. Ематията е по-многопластова, не само проява на жалост за разлика от състраданието. Знак за равенство между тях не може да бъде поставен.
Видове емпатия
Различаваме емоционална, интелектуална и когнитивна емпатия.
Емоционалната емпатия е близка до състраданието. Тя е свързана с възможността да проявяваме съчувствие, да усетим емоциите, мислите, начина, по който се чувства друг човек, да му помогнем да се чувства по-добре. Да съпреживеем емоционално същото като него.
Интелектуалната емпатия е вид загриженост, обикновено се проявява от родителите към децата – грижите им за тях включват именно интелектуална емпатия. Потиква ни да помогнем на другия, но не е толкова свръхемоционална, а по-балансирана и с повече мисъл.
Когнитивната емпатия включва възможността да видим света през очите на другите, да разбираме, приемаме и уважаваме гледните точки на събеседниците си, дори да не съвпадат с нашите, да търсим пресечна точка с тях, без да се ангажираме с емоциите им. Съпричастността се проявява разумно, с мисъл, премерено, осъзнато, а не със сърце и от чувства и емоции.
Как да развием емпатията?
За да съумеем да изпитваме емпатия, необходимо е първо да познаваме себе си, своите чувства, след това и тези на другите хора, да се научим да познаваме какво се крие в тона, жестовете, мимиките, да ги разпознаваме, да ги съпреживяваме и да съумеем да се поставим на мястото на другия.
