Човек се ражда сам и сам умира. Съгласно този факт би трябвало всеки от нас да се чувства добре и сам, да го няма това усещане за самота и все едно нещо ни липсва, ако живеем сами (без родители, без деца, без половинки)...
И въпреки това може би заради социалния строй, който ни учи, че трябва да създаваме семейства, да сме полезни на обществото, да има полза от нас, с каквото и да се занимаваме, да има какво и на кого да оставим след нас. Ние се чувстваме сами и самотни, ако не живеем с някого. Чувстваме се добре и както трябва, когато отговаряме на изискванията на обществото, когато имаме семейство или поне връзка. И тогава уж всичко е наред. Уж... Защото много често и да сме във връзка, пак се случва да се чувстваме самотни и неразбрани. Особено жените като по-емоционални...
След като мине първоначалната еуфория и кипящи страсти, като се поуспокоят нещата и ни обхване рутината на ежедневието изведнъж почваме да се чудим това ли човекът, с когото искаме да изживеем живота си. Това ли е човекът, от когото искаме да имаме деца... Може ли той да се грижи за нас и при необходимост да издържа семейство... И най-вече наистина ли ни обича и разбира, наистина ли иска да градим нещо или просто е с нас, защото му е най-лесно (защото АЗ се грижа за него – пране, готвене, чистене, угаждане...). Защото само АЗ съм му „вързала“... Защото от много време е самотен и иска да не е сам (както пред себе си, така и пред другите хора).
5 златни правила за успешна връзка
Ако имаме каквито и да е съмнения, първото, което трябва да направим, е да седнем един ден някъде съвсем сами на тихо спокойно място и добре да премислим всичко (да претеглим всички плюсове и минуси, да се сетим за всички моменти, в които сме се чувствали зле, гадно, изолирани, неразбрани... И честно да си отговорим доколко има вина той и доколко ние сами за дадената ситуация. След това за всеки случай е добре да поговорите с приятелка, на чието мнение държите, да видите информативно какво ще каже тя като страничен човек... След това пак си направете един анализ и ако в повечето случаи са дреболии и/или свързани с факта, че сте пренебрегнали себе си, приятели, хобита и просто скучаете... Ясно е какво трябва да се направи. Ако обаче имате основание да се чувствате пренебрегната, тогава единственото, което може и трябва да направите е един откровен разговор с него... Без крясъци, заяждане, вменяване на вина... Просто да обясните, че искате да сте заедно, но се чувствате по такъв и такъв начин... И заедно да вземете решение какво да се направи... Да има компромиси и от двете страни. При един честен и продуктивен разговор между зрели хора, които се обичат, няма как да няма успех.
