Скоч, бърбън и уиски – лесно е да се объркате в тези определения, ако не сте ценител на твърдия алкохол. Всички те имат ярък аромат, сходен цвят, сила 40-50% - но технологията за производство на тези напитки е коренно различна.
Традиционно уискито се произвежда в Ирландия, Шотландия (там за производството използват ечемичен малц и се нарича скоч), САЩ, Канада. За производството на всяко уиски се използва зърно – ръж, ечемик, пшеница, царевица. Зърното се суши и покълва. Сетне готовият малц бива раздробен, смесва се с гореща вода и отлежава, като се получава сладка течност, защото от съдържащото се в зърното нишесте се отделя захар. Към мъстта се прибавят дрожди и ферментацията започва.
После кашата се дестилира, филтрира, разрежда се с вода, отлежава в бъчви, при необходимост се смесват различни видове. За отлежаване се ползват вече употребявани дъбови бъчви от шери, коняк, мадейра, сотерн.
Продължителността на отлежаване във всяка страна е различна: Шотландия - от 3 години, Ирландия - 5 години, Канада - 6 години. При това, напитката е с различен алкохолен градус.
Бърбън е уиски, което идва от Америка. Може да се произвежда единствено в САЩ (дори някои смятат, че само в щата Кентъки) и в суровината за производството му трябва да има минимум 51% царевица. Единствената възможна добавка е водата. Силата на дестилата не може да надвишава 80%. Той трябва да отлежава изключително в нови бъчви от бял обгорен дъб най-малко две години.
С какво се пие уиски - ето как да изберем правилния разредител
Техника на производство
Приготвянето на класическо уиски изисква много манипулации със зърното – малциране, покълване, сушене и белене. Класическото уиски се филтрира преди бутилиране. С бърбъна всичко е малко по-просто: царевицата се натрошава, накисва се и се вари.
После добавят малц, ферментира с дрожди и се дестилира.
Рецептата за бърбън е изобретена в края на 18 век. Според първата версия рецептата принадлежи на Елайджа Крейг, пастор от Джорджтаун, Кентъки. През 1789 г. той дестилира тази напитка за своите енориаши. Елайджа обгорил бъчвите отвътре и забелязал, че това придава на напитката интересен вкус и аромат. Има и втора версия: че създател на бърбъна е ученият Джеймс Кроу, също от Кентъки. Той на свой ред използвал царевица като суровина за уиски в началото на ХІХ век и обгарял бъчвите си отвътре. Първоначално бърбънът е бил напитка за бедната прослойка на обществото. По онова време царевицата била евтина суровина и от нея се произвеждал бърбън в качеството му на американска домашна ракия. Първото документирано споменаване на дестилерия с бърбън за търговски цели е през 1783 г. - начинанието било на Евън Уилямс в Луисвил, Кентъки.
Знаете ли каква е разликата между скоч уиски и бърбън?
Как се пие?
Уискито се пие и в качеството на аперитив, и като „дижестив“ – питие след хранене, и като част от коктейли. По принцип, коктейлите на базата на уиски са дошли в Европа от Америка. Именно там започнали да разреждат зърненото уиски и бърбъна с кока-кола, ябълков и портокалов сок и лед. Естествено, това са най-простите варианти. Сега коктейлите са огромно множество - в интернет може на човек да му писне да чете рецепти. Уискито се смесва не само със сода, използва се всичко - вермут, ликьори, сиропи, захар.
Вкусът
Бърбънът го харесват заради предимно мекия, леко сладък вкус, с нотки на ванилия. Отличава се с ярко кехлибарен цвят, дължащ се на новия дъб, в който е отлежавал. Скочът е много различен, но най-често има леко опушен аромат на дим, с нотки на сушени плодове и ядки. Ирландското уиски е лесно разпознаваемо по горчивите нотки, оставащи по небцето
Най-качествените уискита се пият най-добре чисти, без дори да се добавя лед. За целта са подходящи широки чаши със сравнително дебело дъно.
