Японското саке, или както самите японци го наричат - „нихон-сю“, е традиционна алкохолна напитка от ферментирал ориз. На японски думата „саке” означава абсолютно всички алкохолни напитки - но ако в ресторант я произнесете, ще ви донесат точно „нихон-сю“. Алкохолният градус на сакето е от 10 до 22% (в зависимост от вида) и се пие студено или загрято (от 5 до 50 градуса). То е удивителна напитка, която променя вкуса си в зависимост от температурата. Именно в това е неговата привлекателност, тясно свързана с културата на пиене в Япония (традицията за нагряване на алкохол съществува и в Китай – за напитката „хоанджу“).
- Саке се използва и като трапезно вино - помага за премахване на неприятните миризми в рибните ястия. Също е и вид подправка, която придава на определени ястия особен вкусов нюанс, като подчертава истинския вкус на използваните съставки. Има дори специална подправка на базата на саке, наречена „мирин“. Напоследък консумацията на „нихон-сю“ в самата Япония намалява, но в САЩ, в някои европейски (Франция, Великобритания) и азиатски (Корея) страни тази напитка набира популярност точно под името „саке“. Според японските данъчни закони, названието „нихон-сю“ се отнася за напитки с не повече от 22 градуса алкохол.
- Приготвянето на саке датира от преди повече от хиляда години. Според археологически материали дестилацията по принцип дошла в Япония от Китай заедно с културата за отглеждане на ориз през 1000 г. пр. Хр. А в китайска хроника от ІІІ век пише: „Японците пият алкохол. Предлагат го на гостите на погребения. Гостите пият и после утешават с танци и песни домакина, който ги е поканил”.
- По време на периода „Нара“ (710-794) от Китай идва и технологията за дестилиране – така се формира основата на съвременното саке. Тогава се появява дори специално държавно учреждение - „управа за производство на саке“, което систематизирало производствения процес. Хрониката „За сакето“ описва процеса на производството, който практически не се различава от технологията, използвана днес.
- Въпреки това, през Ранното Средновековие саке се приготвяло само в малки количества. Едва в края на ХVІ век била изобретена дървената бъчва с вместимост 1800 литра и благодарение на това производството на саке придобило индустриални размери. В края на ХVІІ век в страната вече имало повече от 27 хиляди дестилерии за саке. За най-вкусно се смятало това от квартала Фушими на град Киото и от местността Нада. Именно то се превозвало с кораби и се продавало в Едо (старото име на Токио), тъй като в предградията му тогава нямало достатъчно чиста и вкусна вода, без която производството на саке е просто невъзможно.
Особеността на саке е процесът на синхронизация при подготовката
Още: По какво се различава гръцката ракия от нашата?
Основните съставки на сакето са ориз, вода и специален малц „коджи”, получен от активни бактерии по време на ферментирането на ориз или пшеница. По принцип, алкохолните напитки на зърнена основа (ориз, пшеница и т. н.) се правят, като нишестето трябва първо да се превърне в захар, след което започва да образува алкохол. Напитките, произведени по този начин, се наричат „твърдо ферментиращи“ видове алкохол и това включва саке, както и бира.
Японското саке се произвежда в рамките на сложен процес на синхронно получаване на захарно нишесте и алкохол от дрожди. Глюкозата от оризовото нишесте в сакето се произвежда от бактерии в оризовия малц. Технологията за използване на тези бактерии е разпространена единствено в Източна Азия и се използва не само при производството на саке, но и при създаването на бобена паста „мисо“ и соев сос.
За българския потребител определено ще бъде странно, но японците смятат, че тяхното саке със своя 22%-ов алкохолен градус благодарение на горната технология е с доста високо алкохолно съдържание.
