“Мила ми Венето, Димитре и Иванке!... знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка…”
Кои са Вената, Димитър и Иванка?
На 27 години Христо Ботев се влюбва във Венета, племенница на владиката в Букурещ, с която свързва живота си. Преди брака си с Ботев Венета е омъжена за търновския търговец Дончо Петров, когото напуска заради суровия му нрав и заминава с 3-годишния си син Димитър в Букурещ при вуйчо си. Ботев приема Димитър като свое дете.
На 12 април 1876 г. в Букурещ в семейството на Ботев се ражда момиченце, което кръщават Иванка. Щастлив е младият баща, но и тъжен, защото знае, че му остава малко време да се порадва на рожбата си, защото “съдбовният ден” за тръгване на подготвяната от него чета към България наближава.
Захари Стоянов пише, че два дни преди да тръгне от Букурещ, Христо Ботев отива в съдилището “Илфов” и заявява, че му се е родило дете. Същата вечер в среща с Комитета членовете му обещали, че в негово отсъствие ще плащат на Венета месечно по 100 франка, а ако загине, ще и отпуснат пенсия. На 13 май Ботев трогателно се разделя с Венета, която знае къде отива. Това е последната среща на войводата с любимите му хора. След няколко дни идва страшната вест за гибелта му.
След смъртта на Ботев
Венета е принудена да работи на чужди хора, за да отгледа децата си. През 1878 г. се връща в Търново, но изпада в крайна бедност. Приятелят на Ботев Киро Тулешков купува печатарската машина на Ботев, за да й помогне. След дълги години вуйчо й и прощава и я вика в Букурещ. Венета заминава с двете си деца през 1885 г. Иванка е настанена в пансиона на мадам Брук за две години. След две години Венета се завръща с децата в родината.
Иванка Ботева
От 1887 до 1890 г. момичето учи в Търновската държавна девическа гимназия, която завършва с отличен успех. Интересен момент е силното слово, което 14-годишното момиче произнася на 27 май 1890 г. във Враца, където тържествено е открит първият паметник на Ботев.
Иванка не се обърнала най-напред към Фердинанд, а към министрите и гражданите, като говорела не само за баща си, но и за неговите четници.
Скоро след това на Иванка е отпусната стипендия, за да продължи образованието си в чужбина. Заминава за Виена, където е настанена в католически пансион. Младите момичета са приучавани на добри обноски и чужди езици. Фердинанд я изпраща в такова училище, защото след това иска да я вземе в двореца си като придворна дама. Но това не било по нрава на Иванка и след престой от 6 месеца тя се връща в Търново.
Знаете ли на кой връх е убит Христо Ботев?
През 1892 г. Иванка заминава за Женева, където учи социални науки в Училище за млади дами. След приключване на образованието си през 1901 г. се връща при майка си в Търново.
Въпреки високото си образование, Иванка се държала естествено и непринудено с всички. Била висока и стройна, а в лицето й намирали прилика с баща й. Според Юлия Казаска в Търново Иванка била “като необикновено явление, носещо дъх на нещо свежо, ново и прекрасно, обновяващо…” Иванка владеела перфектно, френски, руски, пеела чудесно, свирела на мандолина, рецитирала с жар и с очи стиховете на баща си.
Участвала активно в обществения живот на Търново.
Подпомагала Македоно-одринското освободително движение като била касиерка на търновското такова, а през 1902 г. е делегат на Македонски конгрес.
Първата й голяма любов е с д-р Христо Аджаров, с когото се сгодяват, но имат спор къде да живеят. Той иска в Пловдив, а тя в Търново, затова накрая се разделят.
Пет години по-късно Иванка се омъжва за д-р Стоян Христов, който бил във Видин като началник на тамошния клон на Българската земеделска банка.
През 1906 г. Иванка неочаквано заболява тежко от гърло и постъпва в клиника. Диагнозата е антракс, налага се операция, за което съгласие дава брат й. След операцията настъпва влошаване. След няколкодневни мъки при висока температура, предполага се поради отравяне на кръвта, на 7 ноември 1906 г. Иванка Ботева умира
