През 1905 г. при гара Хан Крум (днешното име на Чаталар), учените научават за първи път за съществуването на Омуртаговия аул. Това става като прочитат надписите на т.нар. Чаталарска колона.
Аулът е построен върху наклонена тераса, която се намира на неколкостотин метра от десния бряг на река Тича (днес Камчия. Аулът е укрепен от ров и земен вал. В средата била издигната вътрешна крепостна стена от дялани каменни блокове.
Тази каменна крепост имала една главна и една второстепенна порта. Нямало е кули по ъглите и стените, както другите прабългарски крепости.
В Омуртаговия аул, както в Цитаделата в Плиска имало малък дворец с баня, но тук били построени и казармени помещения за многобройната охрана на хана.
Владетелите на България имали подобни дворци на различни места извън столицата - на дунавския остров Пъкууиул луи Соаре (днес в Румъния), в Карпатите, в подножието на Стара планина, където по-късно цар Симеон издигнал втората българска столица Велики Преслав.
В аулите хановете държали военни части, а понякога са пребивавали със свитата си сравнително дълго време. В преславския аул са открити останки от тронна палата по времето на езичеството, а това говори, че е служел за втора столица на ханството.
Думата "аул" идва от старогръцкото "ауле", означавало е "укрепен дворец". Наименованието прилича на турското "агъл", което идва от "онгъл". Това е станало нарицателно за първото убежище на Аспарух в Дунавската делта. Агъли (онгъли) са се наричали и прабългарските поселища, начело с родовия или племенен вожд. Дворците на хановете може би се наричали "хански агъли" (аули).
