Химнът придобива популярност, след като Френска гвардия от Марсилия пристига в Париж под негови звуци. Намерението на Френската гвардия е да се присъедини към атаката срещу двореца Тюйлери.
През 1792 година химнът на марсилците се превръща в „Марсилезата“. На 14 юли 1795 година е обявен за национален химн.
Тази песен е обявена за „размирническа“ по време на монархическата реставрация. През 1830 година младият композитор Ектор Берлиоз създава „официалната“ версия на химна
Дълго време „Марсилезата“ е била високо ценена. След преврата от 1851 година Наполеон III започва да й търси заместница. Песента се превръща в символ на новата република.
На 14 февруари 1879 година парламентът я определя като „френски национален химн“.
По време на Първата световна война французите се обединяват около „Марсилезата“.
В Конституцията от 1985 година „Марсилезата“ е утвърдена като национален химн на Франция. Именно тази творба е преминала през какви ли не етапи, но най-важното е, че успява да се завърне и при това триумфално.
Днес „Марсилезата“ се приема като универсален химн на свободата.
