Хълцането представлява неконтролируемо съкращение на диафрагмата – мускул, разделящ гръдния кош от коремната кухина и контролиращ дишането. То може да възникне поединично или да се появява на пристъпи. Ритъмът на хълцането или времето между хълцанията са сравнително постоянни.
Всеки от нас неведнъж в живота си се е сблъсквал с досадното хълцане – било то в рамките на минути, а понякога часове. Много често сами намираме причината – като консумацията на студена напитка или твърде пикантна храна, например, но не са малко и случаите, в които не можем да обясним какво го предизвиква.
Какво представлява хълцането?
Известно в медицината като „сингулутус“, то се отнася до внезапни, неволни контракции на диафрагмата – мускул, участващ в дишането, който се намира между гръдния кош и корема.
Тези контракции водят до непреднамерени вдишвания на въздух, които обикновено са последвани от характерен звук, създаден от внезапното затваряне на гласните струни.
Рефлексът на хълцане включва диафрагмения, вагусния и симпатиковия нерв. Именно тези нерви обработват и изпълняват рязкото свиване на диафрагмата. За разлика от повечето рефлекси, които често имат защитна функция, целта на хълцането е неизвестна. Въпреки това всички хора хълцат.
Храни, които ще ви помогнат при хълцане
Обикновено хълцането е безобидно и се самоограничава. Въпреки това, ако то продължава непрекъснато повече от месец, това може да е признак на сериозно заболяване.
Как да спрем да хълцаме?
Едни от най-използваните прийоми за стопиране на хълцането са задържане на дишането или дишане в хартиен плик за повишаване насищането на кръвта с СО2, приемането на чаша вода или лъжица оцет или поставянето на малко захар под езика, масажи на задната част на врата и др. В лекарския кабинет могат да се прилагат и други методи като дразнене на фаринкса с шпатула, дразнене на вегетативните нерви с масаж на очните ябълки или сънните артерии (само от лекар), промивка на стомаха и т.н.
При протрахиране на хълцането първо се третира основната причина, а до настъпването на ефект могат да се изпишат и медикаменти като метоклопрамид (влияе на кинетиката на гастро-интестиналния тракт), упоскоителни като хлорпромазин, халоперидол, в някои случаи дори антиконвулсанти. Докладван е добър ефект от мускулни релаксанти, седативи без бензодиазепини, дори психостимуланти. До оперативни намеси за блокиране на нерви се прибягва по изключение.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
