Как да се държим с мъж, който ни е наранил?

Човешко е да се греши и да се прощава. Понякога ни нараняват, без да е целенасочено и съжаляват за това, понякога ние нараняваме и търсим прошка, но има ситуации, при които трябва да поставим граници, а не да простим.

Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?

Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи

Най-често това са случаи на насилие от силната половинка, което налага търсене на най-правилния отговор на въпроса „Как да се държим с мъж който ни е наранил?“, дали да съхраним отношенията, или следва да се спасяваме, преди да сме станали част от черната статистика на фаталните случаи на домашно насилие. Зачестилите напоследък подобни случаи сочат, че дори не е нужно мъжът да е законен съпруг, дамите стават жертва и на интимен приятел или дори на непознат мъж, член на семейството, колега, роднина.

Като физически по-слабия пол, жените са по-уязвими и по-често са жертва на насилие, при това с насилник от силния пол, поради което разглеждаме темата именно така Как да се държим с мъж който ни е наранил, а не как да се държим с някого, който ни е наранил.

5 сигурни знака, че един мъж мисли за вас след раздялата

Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи

Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?

Как да се държим с мъж който ни е наранил?

• Ако говорим за приятел, който не е интимен и приятелството е с дълга история, проверено във времето, а допусната грешка не е свързана с насилие и е плод на моментна слабост, можем да се опитаме да простим, че сме били наранени и да съхраним приятелските отношения. Често обаче приятелството между мъж и жена е само прикритие на истинските чувства на един от двамата, а понякога и на двамата. Ако случаят е такъв и причината да сме наранени е примерно ревност от приятел, който има чувства към нас, то съхраняването на отношенията би било повече от трудно, ако не и невъзможно, ако ние самите не отговаряме на тези чувства. Твърде вероятно е всичко да се повтори, когато възникнат сходни обстоятелства. Има ли несподелени чувства от едната страна, с приятелството всъщност е свършено, то се е превърнало в нещо друго, което вместо радост и взаимност носи тъга.
• Ако онзи, който ни е наранил, е член на семейството, можем да решим дали да прекъснем роднинските връзки, ако говорим за роднина, и как да простим, ако говорим за баща, брат. Няма по-свято от родителите и дори да ни е наранил онзи, който ни е създал, в 99% от случаите не го е направил с лош помисъл, а поради причина, която следва да чуем, осмислим, разберем. Родителите заслужават нашата прошка. Ако бащата има проблем с майката, поради което дъщерята е наранена, време е да се поставят граници така, че отношенията на родителите, на възрастите да не носят тъга, огорчение, рани на децата им и те да могат да съхранят отношенията си и с двамата родители.
• Ако онзи, който е наранил, е интимен партньор или съпруг, ситуацията се усложнява. Говорим за нараняване, което е следствие от лъжа, обидна дума или изневяра? Можем да се опитаме да простим, за да спасим отношенията, ако се случва за първи път, ако тази връзка извън нараняването ни носи щастие, ако има сходство в характерите, извървян общ път и общи планове, ако има деца в семейството. Важно е обаче да се поставят граници и да не се преминават. Както и условия, но трябва да се държи на думата. Ако кажете на съпруга си: „Напускам те, ако още веднъж ме обидиш пред хората“, но не го направите и пак простите, той ще разбере, че сте слаба, че просто го шантажирате и че няма да го напуснете, каквото и да стори. И това ще бъде началото на ада, в който той греши и изобщо не се притеснява или разкайва за грешките си, а вие прощавате и прощавате. Отправяйте само закани, които имате силите, намерението, смелостта, желанието да изпълните.
• Ако говорим за нараняване чрез физическо насилие, тръгнете си незабавно. Потърсете помощ, ако се налага от институции, полиция, близки и роднини, приятели, центрове за подкрепа. За жалост горчивият опит на жените сочи, че в 99% от случаите насилието се повтаря и повтаря, докато вече не е късно и не открият насилваната жена нарязана в куфар. Вярвате, че попадате в този 1%, при който е инцидент и е единствен случай? Дайте шанс. Но само един. Вторият ще бъде фатален за щастието, самоуважението ви и за вашето бъдеще. Имате само един живот. Не обричайте себе си, обичайте се, заслужавате повече и по-добро. Всякаква комуникация трябва да бъде прекъсната с насилника, а ако се чудите как да се държим с този мъж, който ни е наранил, то отговорът е „никак“. Просто го зачеркнете от живота си и не оставайте там „в името на децата“. Това е просто оправдание. Те никога не са били и няма да бъдат щастливи и спокойни в дом с насилие и скандали.