Има ситуации, в които един безпомощен човек е наистина безпомощен, като например когато сте парализирани в ръцете и краката – вие сте почти напълно зависими от хората, с които живеете.
Истинската безпомощност не е срамна или ужасна
Тя се случва в живота. Трябва обаче да правим разлика, между физическия и психологичния вид безпомощност. В единия случаи, може да сте уверен и силен мъж, който се чувства безпомощен, докато готви. В другия случаи възрасна жена с болестта на Алцхаймер, която е напълно безпомощна. Второто се дължи на физическото й здраве.
В живота, обаче често се сблъскваме с различен вид безпомощност. Тази безпомощност възниква от умствена слабост или е просто игра на безпомощност. Когато лицето на някоя жената придобие безсмислено изражение, сякаш е спряла да мисли; когато служител в дадена институция или обществено място ви прави на глупак. Това е безсилие, това е игра. Ако хората правят това дълго време, това се превръща в обичайна, заучена безпомощност, става част от природата. И така, хората често не мислят, как си позволяват да се откажат, как започват да се държат като деца, чувстват се като жертва, оправдават се и се ядосват на другите.
Неискреността на такава безпомощност е много забележима в случаите, когато безпомощността изведнъж се оказва много неизгодна. В такъв момент, безпомощните хора изведнъж се променят бързо, безпомощността се отдръпва, намалява - и хората бързо стават активни и разумни.
Откъде идва играта на безпомощност?
Честото състояние на безпомощност, както и способността да станете безпомощни, не са заложени у нас още от раждането. Хората в ранна детска възраст виждат тези модели на поведение и ги овладяват. Този вид безпомощност се нарича заучена безпомощност.
Научената безпомощност не се копира, специално от хората наоколо или човек съзнателно се държи по този начин в името на някаква полза. Целта на играта на безпомощност е да привлечете вниманието към себе си и да премахнете отговорността от себе си. В някои случаи такъв човек се стреми да прехвърли отговорността върху другите хора.
Психическата безпомощност често е придружена от допълнителни проблеми. Чувствайки духовна безпомощност, хората често си позволяват да се превърнат в капризни и слаби деца, които протестират и откачат. Позитивният човек изведнъж се превръща в негативист, който е недоволен от всичко. Такъв човек не забелязва никакви шансове да подобри ситуацията. Той се кара на всички около себе си, включително на себе си. Освен негативните начини на възприемане и поведение, в това състояние често започват да действат различни видове психологически защити.
Психологическата защита са ситуационни действия и техники, които намаляват психическия стрес, предпазват от психическа болка или други негативни преживявания.
Един образован и отговорен човек не си позволява да изпадне в духовна безпомощност. Той осъзнава, че ако не преодолее трудна ситуация, тогава ще трябва да го направят други хора. Възпитаният човек намира за непочтено да прехвърля трудностите си на други хора.
Може ли това да се поправи?
Тук има два различни проблема: какво трябва да прави човек със себе си, ако често играе на безпомощност. Съществува ли начини да отучим от тази игра други хора, преди всичко наши близки?
Да промениш другите е трудно, но реално. Ако имате власт и никога не играете на безпомощност, използвайте влиянието си и направете полезни искания: „Когато нещата станат трудни, помолете за помощ, но не си играйте на безпомощни“.
Не е необходимо да се карате с човек в безпомощно състояние, тъй като такъв човек сам се обвинява за това и в същото време го оправдава. Трябва обаче да се постарае това да не се повтори. Полезно е да направи упражненията за речник на жертвата и грешки.
Речникът на жертвата е психологическо упражнение, при което човек се отървава от определени думи, фрази и изрази, които са характерни за хора, склонни да се представят на жертви в трудна ситуация. Освободен от подобни изрази, човек започва да гледа на света по-положително и самостоятелно да решава проблемите си, без да прехвърля отговорността, върху другите.
В заключение:
Не е трудно да направете опит за промяна. Наблюдавайте речта си, елиминирайте речника на жертвата от разговорната си реч, сменете думите, интонацията и жестовете и скоро ще забележите как сами решавате всички проблеми.
