Повечето сушени плодове, предлагани на хранителния пазар, се обработват със серен диоксид (SO2), който е етикетиран като консервант E220 на опаковката. Това вещество предотвратява развитието на микроорганизми и запазва цвета на плодовете, придава им добър търговски вид и значително увеличава техния срок на годност.
Но серният диоксид (Е220) е силно токсично съединение. Чувствителността към него е различна при всеки човек.
Няколко минути след консумацията на няколко парчета сушени кайсии, обработени със серен диоксид, е възможно да изпитате болки в гърлото и главоболие. Някои хора са по-малко чувствителни към този консервант.
Още: Как се приготвя компот от сушени плодове
Честите симптоми на интоксикация с него са - силна болка в гърлото, хрема, кашлица, пресипналост на гласа, главоболие, гадене.
Високите концентрации серен диоксид може да причинят задушаване и белодробен оток. И въпреки че съществуват норми (максимално допустими концентрации) за влагането на този консервант при обработката на различни продукти, дори и в минимални количества той е опасен.
Но добрата новина е, че има начин за отстраняването на серния диоксид от сушените плодове. Това е възможно благодарение на добрата му разтворимост във вода.
Още: 13 от най-малко здравословните плодове. А вие хапвате ли ги често?
Как да премахнем серния диоксид от сушените плодове?
Достатъчно е да ги накиснете във вода на стайна температура. Необходимо е единствено да я смените два пъти.
Накиснете плодовете за 1 час. След това ги изплакнете добре и ги киснете за още половин час.
Това е достатъчно, за да се премахне по-голямата част от Е220 от сушените плодове. Вече може спокойно да ги консумирате.
Как да сме сигурни, че сме премахнали серния диоксид от сушените плодове?
Серният диоксид се разтваря във вода, образувайки нестабилна сярна киселина, която е във вид на сулфитни йони. При отделянето си той оцветява водата в оранжево-червен цвят.
Въпросът дали той е извлечен напълно от сушените плодове по време на тяхното киснене, остава отворен.
Но едно е сигурно - по-голямата част от него се елиминира при накисването на плодовете и последващото им изплакване с вода.
