Аз, както много от вас, имам особено влечение към Родопите. В самата планина и хората в нея има нещо, което ме дърпа да се връщам отново и отново. Независимо къде ходя, намирам един и същи чар и уют, които оставят у мен само топли чувства към местните хора и любимите ми места там. Повод за днешната статия е това, че реших да систематизирам някои от местните диалектни думи. Исках да ги науча, за да мога като посетя някое чудно място следващия път да си говоря с местните хора като истински родопчанин, а не като обикновен турист от големия град.
Още: 5 сънища, които предупреждават за опасност в реалния живот
Още: 3 зодии, които могат значително да увеличат парите си след 19 април 2025
Ето някои от думите и изразите, които съм записал от последното ми посещение там. Те са свързани най-вече с храните и напитките, но вярвам, че ще ви бъдат интересни:
Кавя - кафе
Присник - прясно мляко
Още: Само ЕДНА зодия ще победи демоните си този април
Още: Ръцете долу! Ще охраняват статуя, за да НЕ пипат гърдите ѝ
Бърканица (може да се срещне и като "Мътеница) - айрян
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Понч - греяна ракия
Зоници - горски ягоди
Карпуз - диня
Още: Как най-лесно се прави избелване на бяло пране?
Още: Как се гладят кожени дрехи - мисията е възможна!
Каун - пъпеш
Мисир (да не се бърка с "мисирка") - царевица
Патак - картоф
Суган - кромид лук
Сами вече можете да си преведете заглавието, което значи: "Я ми дай едно кафе с мляко!". Откриването на подобни местни диалектни фрази винаги е било нещо, което съм намирал за очарователно и особено важно, предвид, че голяма част от селските райони в България се обезлюдяват.. Богатството на езика ни е свързано и с неговите диалектни форми и е много интересно човек да ги научи (поне според мен).
Именно заради това апелирам към вас - като идете в Родопите или друго магично крайче на България, записвайте всичко, което ви се стори интересно - диалекти, народни песни, приказки, рецепти, обичаи и всякакви други любопитни неща, които ви изникнат в главата. За финал ще ви разкажа една история, която ни се случи докато бяхме в Триград. Бабата, която ни беше домакин сготви невероятен пататник и момичетата от компанията искаха да се научат да го правят по същия начин. Тя им каза рецептата, приготвиха го вече за печене и тя ги попита:
- На ток ли ще го готвите?
- Ами да, бабо. Няма как иначе при нас.
- Е, значи колкото и да ви уча няма да стане същото.
И наистина онзи вкус си остана неповторен колкото и да опитвахме по-късно. Също както не можем да повторим магията на Родопите.
Заглавна снимка: Pixabay
