През 1804 г. френският изобретател Никола Апер предложил невиждан и нечуван дотогава способ за съхранение на месо. След като го сварявал, той го поставял в съдове, нагрети до 115 градуса. В тях имало дупка, която трябвало да бъде плътно запушена, след като месото изстине напълно. Този метод позволявал то да се запази годно за консумация много дълго време. За това си изобретение Никола бил удостоен със званието „Благодетел на човечеството“, като му го връчил самият Наполеон. Френският император оценил по достойнство новият начин за изхранване на войниците в многобройните си армии, пръснати тогава из цяла Европа
Бързото нарастване на населението в началото на 19-ти век изисквало доставка на продукти, които да не губят качеството при транспортиране и да се съхраняват дълго време. Методът, предложен от Никола, се появил тъкмо навреме. Това изобретение веднага станало популярно в много страни. Някъде консервите от месо влезли дори в списъците на стратегически продукти, чийто обем подлежал на засекретяване като държавна тайна.
А британците купили патента за производството на месни консерви и след известно време решили да усъвършенстват процеса. Месните продукти се поставяли в ламаринени кутии, които после били запоявани. След известно време тази технология започнала да се използва от немски и американски производители. Трябва да се каже, че по онова време консервите от месо стрували доста прилични суми и обикновените граждани не можели да си позволят да ги купуват. Но в края на 19-ти век асортиментът от месни консерви се увеличил значително, а нивото на конкуренция между производителите нараснало многократно и тя станала доста напрегната. По законите на пазара, това свалило цените. В производството били въведени нови технологии, което довело до намаляване на разходите. При това тогава светът потънал в хаос от военни действия, което довело до широката популярност на консервираното месо. С възможностите, които давало за пренасяне, транспортиране и простота в процеса на консумация (не се изисква допълнително готвене), то се оказало крайно подходящо за изхранване на масовите армии, които през Първата световна война (1914 – 1918) започнали да наброяват милиони войници. Произвеждали се най-вече 5 вида продукти: телешко месо, месо със зеленчуци, месо с каши, месо с грах, грахова супа с месо. Именно войниците били основните консуматори на месните консерви.
През 1858 г. в Америка изобретили отварачка за консерви, която веднага била използвана от американските войници и на двете противоборстващи страни – северняци и южняци, в Гражданската война (1861 - 1865). Преди появата на това изобретение консервите се отваряли с байонет (щик-нож), а някои майстори на точния огън просто се упражнявали в стрелба с револвера си по консервната кутия...
През 1956 г. изследователи намерили консервирано месо, чието производство датира от 1916 г. След тестване се установило, че продуктите са перфектно запазени и качеството останало непроменено. Подобно нещо се случило и през 1939 г. - тогава в Арктика открили месни консерви, произведени в средата на 19-ти век. Изследвания не били направени, но дегустаторите потвърдили, че месото е много вкусно.
Днес повечето производители продължават да произвеждат консервирано месо според отдавна установения стандарт в кутии от 400 грама.
