Витоша е любимо място за разходка на столичани и гости на града. Още в края на XIX в. планината става популярна сред столичните интелектуалци, които започват да организират редовни излети в планината.
През 1933 г. природният парк Витоша е обявен за национален парк. По това време площта на парка е около 6000 хектара, а днес надвишава 27 000 хектара. Над половината от площта на Витоша представлява гори, а останалата част - поляни.
Животински свят
На Витоша се среща огромно разнообразие от безгръбначни животни. По брой на ендемични и редки видове Витоша е на второ място след южната част на Струмската долина. Тук се срещат 138 ендемични вида, 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни.
На територията на парк Витоша могат да се видят 11 вида земноводни и 14 вида влечуги.
Витоша е истински рай за орнитолозите. През различните сезони се наблюдават 237 вида птици, от които 120 са гнездещи, 67 са постоянни и 53 вида са прелетни. Сред най-характерните обитатели са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, елхова скатия, червенушка и др. По-рядко може да се види голям пъстър кълвач и черен кълвач. От дневните грабливи птици редовно се среща керкенез, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, голям ястреб. В по-слабо посещаваните райони от туристи може да се наблюдава лещарка, ушата чучулига, планинска бъбрица, пъстър скален дрозд, ръждивогушо ливадарче, белогуш дрозд.
В миналото на Витоша са се срещали царски орел и лешояд, които вече са изчезнали след нашествието от туристи в планината.
От бозайниците в природен парк Витоша се срещат диво прасе, вълк, благороден елен,сърне, заек, лисица и …мечка.
Коя е най-високата планина в Европа?
Заради бракониерството броят на някои от тези видове силно намалява през последните години. Тук могат да се срещнат също голямо водна земеровка, малка водна земеровка, белокорема белозъбка, лешников сънливец, горски сънливец, видра, дива котка. Работи се по възстановяването на популацията на световно застрашения вид европейски лалугер.
В парка са “внесени” и някои чужди видове като елен лопатар, елен сика, мормот, тибетски як, муфлон, козирог, американска норка. Всички тези видове са изчезнали много бързо след интродуцирането им в планината.
На Витоша са установени 18 вида прилепи, което прави малко над 50% от известните видове в България.
Може ли да срещнете мечка, ако се разхождате във Витоша?
Да, теоретично може да срещнете мечки на Витоша.
Всъщност мечките се страхуват от хората повече отколкото ние от тях. Ако говорите и вдигаше шум, те сами ще се скрият и избягат. Ако се движите по маркирани туристически пътеки през светлата част на денонощието, няма никаква опасност. Мечките са активни през нощта. Могат да се появят в населени места по време на размножителния период. Майките прогонват 2-3 годишните си рожби, които трябва сами да си търсят територия, защото сегашната им е заета от по-възрастни мечки. През миналата година имаше подобен случай в село Чуйпетлово, област Перник, когато мечка нанесе щети на пчелни кошери. Мечката, направила пораженията, е излизала в тъмната част на денонощието - към 0-3 часа. Няма никаква вероятност подобно нещо да се случи през деня.
Знаете ли какво е славянското име на Стара планина?
Мечките винаги са били сред обитателите на планината Витоша. Мигрират през Плана, стигат до Рила и обратно. Неслучайно на Витоша има Меча скала, Меча чешма. Но това не означава, че тук вероятността да се срещнат мечки е по-голяма отколкото в останаласт част на планината.
Въпреки наличието на мечки във Витоша, досега не е регистриран случай на туристи, пострадали от тези иначе симпатични бозайници.
Музей на мечката
През 2004 г. в района на Дендрариума е изграден Музей на мечката. В музея е представен начинът на живот на най-едрия европейски хищник - кафявата мечка. Посетителите ще се запознаят с различни видове мечки, с разпространението на кафявата мечка в България, нейните местообитания и годишен цикъл, както и с правилното поведение при среща с мечка в планината.
