Мулето е създадено чрез кръстосване на женски кон (кобила) и мъжко магаре. То се отличава с висока сила и издръжливост, но в същото време със спокоен и миролюбив характер.
Описание
Телосложението на мулето е комбинация от характеристиките на магаретата и кобилите, неговите родители. Наследството от магарето си личи повече в краката и главата, както и в шията. Ушите на мулето са по-тесни от тези на магарето, като са по-дълги и формата им наподобява тази на кон.
Гривата и опашка също го оприличават повече на кон. Звукът, който издава мулето, е нещо средно между магарешки рев и конско цвилене. Окраската е разнообразна, характерна както за магаретата, така и за конете. Различават се три вида мулета: ездитни, впрегатни и товарни.
През Средновековието ездитните масово се използвали от благородните дами на Иберийския полуостров – испанките и португалките, заради кроткия характер на тези животни. Впрегатните се използват и до ден-днешен в различни части на света за впрягане в каруци, а товарните – за пренасяне на товари на гръб, най-вече в труднопроходими планински райони.
Физически и хранителни характеристики
Теглото на мулето варира от 300 до 600 кг. То е абсолютно непридирчиво и невзискателно в храненето - тревопасно животно, което се задоволява с всяка растителна храна. Именно непретенциозният начин на хранене е едно от съществените предимства на породата при отглеждането и използването в домакинството като работна сила.
Предимства и недостатъци
Мулетата имат по-голяма продължителност на живота от конете (до 40 години). Те са по-малко податливи на различни заболявания и не са взискателни по отношение на храната и грижите. При това, в сравнение с конете са по-издръжливи. В състояние са да носят големи товари.
Прословутият „магарешки инат“, който действително е факт като природна даденост при магаретата, също не е характерен за мулето - но ако животното е уморено, няма да работи. То има развит ум и не толерира жестоко отношение към себе си. Иначе мулето се държи много търпеливо със своя собственик и е готово да направи за него всичко, на което е способно.
Развъждане
Развъждането на мулета не е трудно, те се раждат чрез кръстосване на мъжки магарета и кобили. Мъжките мулета са стерилни, както и повечето женски. Описани са редки случаи на чифтосване, когато женско муле ражда от жребец и магаре. Липсата на способност за възпроизвеждане е свързана с различен брой хромозоми: конят има 64, а магарето 62. Мулето – 63.
Популации
Мулетата започват да се използват в работа от 4-годишна възраст. Тяхната издръжка почти не се различава от коневъдството. Развъждането на мулета е често срещано в Европа, Америка, Африка и Азия. Броят им се увеличава. Сега популацията им в света се оценява на 16 милиона.
Интересни факти
През Средновековието иберийските духовници, дори високопоставените, често яздели мулета, също както тамошните дами, както вече споменахме – обикновено бели на цвят, което ги отличавало от животните, използвани за „простовати“ цели.
След Великите географски открития, тези животни били пренесени в Америка. Отглеждали ги най-вече в Мексико, използвали ги в сребърните мини. Испанците развъждали тези животни на големи стада в плантации. При военни операции мулетата се използвали за транспортиране на артилерийски оръдия, муниции, провизии и ранени.
Центровете на развъждането на мулета дълго време били испанските области Каталуния и Андалусия. Износът на мулета от Испания продължил активно до началото на ХІХ век. Например, кралят на Испания подарил на Джордж Вашингтон голямо черно муле. Наричали го „кралския дар” - така започнало развъждането на мулета в САЩ. Американците също често ги използвали за транспортиране на артилерийски оръдия в армиите и за изнасяне на ранени войници от бойното поле. В градовете даже съзнателно изграждали широки улици, за да могат впряговете с мулета да завиват и обръщат.
