Глухарчето е познато на всички. Едно от първите летни цветя, то покрива поляни, сечища, крайпътни и градски дворове с ярко жълто одеяло. Забелязвайки го, градинарите бързат да се отърват от него, сякаш е злонамерен плевел, а малко хора знаят за ползите от него.
Още: Природни средства: Растенията, които борят умората
Древните гърци са знаели за лечебните свойства на това ярко растение; в древната арабска медицина глухарчето се използва широко и по различни начини. В китайската народна медицина всички части на растението все още се използват като антипиретик и тоник. В руската народна медицина глухарчето се смятало за „еликсир на живота“.
Глухарчето е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, има дебел главен корен, разклонен, който навлиза почти вертикално в земята и достига дължина до 50 см. На белезникавата повърхност на корена под лупа можете да видите пояси от млечни пасажи под формата на тъмни пръстени. Листата в приосновната розетка са пересто разсечени. Размерът им зависи от мястото, където расте глухарчето.
Още: Слънчевото цвете - плевел за едни, полезна билка за други
Използване на глухарче в ежедневието
От цветя на глухарче се приготвят напитки и сладка, които имат вкус на натурален мед. Медът от глухарчета е златисто-жълт на цвят, много гъст, вискозен, бързо кристализиращ, със силна миризма и остър вкус. Медът от глухарче съдържа 35,64% глюкоза и 41,5% фруктоза. Пчелите обаче събират нектар от глухарчетата в малки количества и не винаги.
Съцветията и листата съдържат каротеноиди: тараксантин, флавоксантин, лутеин, фарадиол, както и аскорбинова киселина, витамини B1, B2 , P. Корените на растението съдържат: тараксерол, тараксол, тараксастерол, както и стероли; до 24% инулин, до 2-3% каучук; тлъсто масло, което съдържа глицероли на палмитинова, олеинова, линолова, мелисинова и керотинова киселина.
Още: Как правилно се приготвя чай от коприва и защо трябва да го пиете редовно
Корените на глухарчето са растения, съдържащи инулин, което означава, че при печене могат да служат като заместител на кафето. Това също включва грудки от ерусалимски артишок, корени от цикория и корени от оман.
Полезни свойства на глухарчето
Глухарчето има жлъчегонно, антипиретично, слабително, отхрачващо, седативно, спазмолитично и леко хипнотично действие.
Водна настойка от корени и листа от глухарче подобрява храносмилането, апетита и общия метаболизъм, увеличава производството на мляко при кърмачки и повишава общия тонус на организма. Благодарение на наличието на биологично активни вещества, кашата от глухарче преминава по-бързо през червата и това спомага за намаляване на ферментационните процеси при колит.
Още: Зеленото чудо на природата: Копривата и нейните ползи за здравето
Експериментални химични и фармакологични изследвания на глухарчето потвърждават неговите противотуберкулозни, антивирусни, фунгицидни, антихелминтни, антиканцерогенни и антидиабетни свойства. Глухарчето се препоръчва при диабет, като тонизиращо средство при обща слабост и за лечение на анемия.
Прах от изсушени корени на глухарче се използва за подобряване на изхвърлянето на вредни вещества от тялото чрез потта и урината, като антисклеротично средство, при подагра и ревматизъм.
В съвременната медицина корените и тревата от глухарче се използват като горчивина за стимулиране на апетита при анорексия с различна етиология и при анациден гастрит за повишаване на секрецията на храносмилателните жлези. Препоръчва се също да се използва като холеретично средство.
Още: 5 бабини лека за запушен нос, които наистина действат
Глухарчето се използва и в козметиката - млечният сок се използва за премахване на лунички, брадавици и старчески петна. За лечение на екзема се използва отвара от корени от глухарче и репей, взети по равни части.
Корените на глухарчето са месести и служат като място за натрупване на хранителни вещества. Суровините се събират през пролетта, в началото на растежа на растенията (април - началото на май) или през есента (септември - октомври).
Събраните през лятото корени от глухарче не са подходящи за консумация - те произвеждат суровини с лошо качество. При беритба корените се изкопават ръчно с лопата или вила. На плътни почви корените са много по-тънки, отколкото на рохкави почви. Повторното прибиране на реколтата на едно и също място се извършва не по-често от всеки 2-3 години.
Още: Експерти: Тази подправка успешно изгаря мазнините
Изкопаните корени от глухарче се отърсват от почвата, отстраняват се надземната част и тънките странични коренчета и веднага се измиват със студена вода. След това се сушат на открито в продължение на няколко дни (докато млечният сок спре да се отделя при нарязване).
Сушене: на тавани или в помещение с добра вентилация, но най-добре в термосушилня с нагряване до 40-50 °C. Поставяте суровините на слой от 3-5 см и периодично ги обръщате. Краят на сушенето се определя от крехкостта на корените. Добивът на сухи суровини е 33-35% от прясно събраната маса. Срок на годност до 5 години.
Още: Запазете здрави костите си след 50: Натурални методи за превенция на остеопорозата
