В забързания ден ние все по-често забравяме, че трябва да ценим повече хората, които са ни дали живот. Когато една жена е майка, а ние сме нейни деца, трябва по-често да я ценим и уважаваме. Когато децата пораснат, те си правят собствени семейства и това е нормалният път на човечеството. Но улисани в забързания начин на живот, ние понякога забравяме за своята майка, която е дала всичко от себе си, за да ни роди и възпита правилно. Тя е нашата опора в живота и това трябва да се помни. Дори и тази жена вече да не е на този свят, ние трябва да й бъдем благодарни за нещата, на които ни е научила. Благодарение на нея ние сме това, което сме в момента.
Майчината любов се разпростира навсякъде, майката успява да я предаде с чистото си сърце на децата си. Без значение от нейната възраст. Нейната обич е вечна, тя никога няма да ни предаде.
Когато имаме нужда от подкрепа, майката е тази, която ще ни я окаже. Тя притежава търпение и винаги може да ни окуражи, за да продължим напред, въпреки че имаме трудности.
Не забравяйте майките си, особено, ако са живи. Посещавайте ги по-често, обаждайте им се всеки ден. Те ни дават невиждана сила и ни помагат да се катерим нагоре. Колкото и да сме ангажирани, не трябва да й затваряме телефона, а да я слушаме. Тя винаги е готова да ни даде ценен съвет.
Когато я слушаме, ние ставаме по-мъдри и силни в живота. Най-мъчителното е, когато я загубим, още повече ако това се случи, докато сме още млади. Това ще остави трайно петно в душата ни. Спомените избледняват, но въпреки това остават важните уроци, на които ни е научила.
Когато майка ни живее дълго, тя ще продължава да ни дава мъдрост и любов, стига да не я забравим. Не е лошо да се замислим, че и тя може да има нужда от нещо и че е време вие да се погрижим за нея, както тя го е правила за нас. В тази връзка може да й купим нещо, което знаем, че тя обича.
Ако сте се скарали за нещо с нея, намерете сила да се сдобрите, дори и да е било сериозно. Простете й, ако ви е засегнала - тя го е направила, защото сте се отдалечили от нея.
Помислете колко пъти майка ви е плакала за вас, без вие да го знаете. Тя се е притеснявала и ви е мислела, когато не е имало връзка с вас. Тя и до ден днешен се тревожи за вас, независимо на колко години сте. Била е угрижена, когато сте боледували, молела се е за вашето здраве. Тази неща се забравят, освен ако и вие не сте станали майки - тогава разбирате какво й е било на душата.
Майчината обич е безпрекусловна. Тя ви обича без да иска нещо в замяна. Затова е много тежко, когато тя напусне нашия свят. Мъката е огромна, всички плачат за нея. Раната остава до края на живота ви, въпреки, че времето ще излекува частично болката.
Когато това нещо се случи, вие изведнъж осъзнавате истината за живота и разбирате, че вече нищо няма да е същото без нея. Когато ви е тежко или трудно, никой не може да ви утеши както тя го е правила.
Ако загубите майка си, не стойте сами, а намерете някой приятел или близък човек. Той донякъде ще ви утеши, без да е нужно да говори на тази тема. Ако мъката ви е раздираща се замислете какво би казала майка ви приживе - тя е последният човек, който иска да ви види да страдате.
Ако след смъртта й започнете често да я сънувате, това не е нещо необичайно. Това е показател, че любовта ви все още е силна към нея. Когато ви стане мъчно за нея си спомняйте за хубавите мигове, прекарани с нея.
Но все пак не трябва майка ви да почине, за да започнете да я уважавате. Казвайте й по-често мили думи, за да зарадвате душата и да стоплите сърцето й – още докато е жива.
