Османската империя е налагала множество данъци на друговерците и поробените страни, като за най-тежък се считал кръвният данък – отнемането на малки момчета от родителите им с цел да бъдат обучени и възпитани като мюсюлмани, образовани и превърнати в еничари или подготвени за ръководни длъжности. Някои от данъците били специално въведени за друговерци като кръвния данък и данък джизие.
Какво е данък джизие?
Данък джизие е данък, свързан с парични средства, с който Османската империя облагала друговерците, тоест немюсюлманите. Данък джизие е шериатски данък, тъй като е въведен от предписанията на шериата. На турски език името му било cizye. Счита се за дискриминиращ, за традиционен инструмент на мюсюлманите да покажат надмощието си над неверниците, но е бил и крайно необходим за икономиката на Османската империя.
Кой стои зад псевдонима Токораз Исто
Още: Сретение Господне 2025 - кога се пада, традиции и обичаи
Още: Стихотворение на деня, 2 февруари, от Христо Смирненски
Кой бил облаган с данък джизие и откъде произхожда този облог?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Сретение Господне: Какво се прави по традиция на този ден?
Още: Молитвите на Сретение Господне, които пазят от зло и сбъдват желания
Османската империя облагала с този данък евреите и християните. Специален отдел, наречен счетоводна канцелария за джизието, отговарял за събирането на този данък. Освен джизие в Османската империя наричали налога и харадж, макар други страни да считали хараджа за отделен и различен данък и да събирали и джизие, и харадж.
Данък джизие е считан за продължение на поголовния данък, който се събирал в Иран и на ирански бил наричан хараг. По-късно вместо хараг данъкът приел името хардаж – на арабски. Джизие и хардаж често били смесвани именно защото това били данъци, събирани само от друговерци. По-ясното разграничаване на двата данъка станало по време на Абасидската династия (750–1245).
Дали наистина знаем всичко за еничарите?
Още: Голям църковен празник иде на 2 февруари, спазват се редица традиции и обичаи
Още: Домашното пържено кюфте - как да се получи сочно, с коричка, месен сок и апетитен аромат
Всички друговерци ли заплащали данък джизие?
Любопитен факт е, че недъгави лица, служители на религиозни култове и някои категории хора били освобождавани от данъка. Данъците се определяли и според платежоспособността на конкретния човек или група хора. Имало и привилегии. С данък джизие например не се облагали участващи в османската армия, пазещите проходи, както и семействата, от които е взето дете за еничарин, макар да били немюсюлмани. Те били освободени от данъка.
Данък джизие бил намаляван като размер за друговерците и робите, които се намирали в територии, близо до водени бойни действия или след опустошения. Това вероятно ви звучи любопитно и много по-справедливо в сравнение със съвременната данъчна система у нас, при която не се наблюдава намален данък след природни бедствия, както и на хора, страдащи от увреждания. Това намаляване на данъка или освобождаване от него на различни категории хора продължило до XVIII век, когато данъчната система на Османската империя станала по-тежка и по-несправедлива. Данък джизие след този век се изисквал понякога дори от старци и деца, което било непосилно за тях. Невъзможността да плащат именно данък джизие, както и премахването на освобождаването от данъка и привилегиите на някои категории хора, е довела до първото въстание на българите по време на робството – Първото Търновско въстание през 1598 година. Изненадани ли сте, че не жажда за свобода и независимост, а вдигане на данъци и премахване на облекчения във връзка с данъци е причината, довела до първото въстание на българите?
До кога съществува данък джизие?
Годината, в която данъкът е премахнат и спира да се облага населението с него е 1856. След тази година на мястото на данък джизие се появява нов, наречен военен данък. Тоест пари продължават да се изискват и събират, данъците не стават по-малко, просто променят името си през годините. Военните данъци не се приемали добре от немюсюлманите, тъй като затруднявали бюджета им и правели живота им още по-труден, поради факта, че им било невъзможно да ги заплащат. Те често показвали и изказвали недоволство срещу тези временни военни данъци, наричани авариз (avariz), чрез бунтове и въстания.
