Османската империя е налагала множество данъци на друговерците и поробените страни, като за най-тежък се считал кръвният данък – отнемането на малки момчета от родителите им с цел да бъдат обучени и възпитани като мюсюлмани, образовани и превърнати в еничари или подготвени за ръководни длъжности. Някои от данъците били специално въведени за друговерци като кръвния данък и данък джизие.
Какво е данък джизие?
Данък джизие е данък, свързан с парични средства, с който Османската империя облагала друговерците, тоест немюсюлманите. Данък джизие е шериатски данък, тъй като е въведен от предписанията на шериата. На турски език името му било cizye. Счита се за дискриминиращ, за традиционен инструмент на мюсюлманите да покажат надмощието си над неверниците, но е бил и крайно необходим за икономиката на Османската империя.
Кой стои зад псевдонима Токораз Исто
Кой бил облаган с данък джизие и откъде произхожда този облог?
Османската империя облагала с този данък евреите и християните. Специален отдел, наречен счетоводна канцелария за джизието, отговарял за събирането на този данък. Освен джизие в Османската империя наричали налога и харадж, макар други страни да считали хараджа за отделен и различен данък и да събирали и джизие, и харадж.
Данък джизие е считан за продължение на поголовния данък, който се събирал в Иран и на ирански бил наричан хараг. По-късно вместо хараг данъкът приел името хардаж – на арабски. Джизие и хардаж често били смесвани именно защото това били данъци, събирани само от друговерци. По-ясното разграничаване на двата данъка станало по време на Абасидската династия (750–1245).
Дали наистина знаем всичко за еничарите?
Всички друговерци ли заплащали данък джизие?
Любопитен факт е, че недъгави лица, служители на религиозни култове и някои категории хора били освобождавани от данъка. Данъците се определяли и според платежоспособността на конкретния човек или група хора. Имало и привилегии. С данък джизие например не се облагали участващи в османската армия, пазещите проходи, както и семействата, от които е взето дете за еничарин, макар да били немюсюлмани. Те били освободени от данъка.
Данък джизие бил намаляван като размер за друговерците и робите, които се намирали в територии, близо до водени бойни действия или след опустошения. Това вероятно ви звучи любопитно и много по-справедливо в сравнение със съвременната данъчна система у нас, при която не се наблюдава намален данък след природни бедствия, както и на хора, страдащи от увреждания. Това намаляване на данъка или освобождаване от него на различни категории хора продължило до XVIII век, когато данъчната система на Османската империя станала по-тежка и по-несправедлива. Данък джизие след този век се изисквал понякога дори от старци и деца, което било непосилно за тях. Невъзможността да плащат именно данък джизие, както и премахването на освобождаването от данъка и привилегиите на някои категории хора, е довела до първото въстание на българите по време на робството – Първото Търновско въстание през 1598 година. Изненадани ли сте, че не жажда за свобода и независимост, а вдигане на данъци и премахване на облекчения във връзка с данъци е причината, довела до първото въстание на българите?
До кога съществува данък джизие?
Годината, в която данъкът е премахнат и спира да се облага населението с него е 1856. След тази година на мястото на данък джизие се появява нов, наречен военен данък. Тоест пари продължават да се изискват и събират, данъците не стават по-малко, просто променят името си през годините. Военните данъци не се приемали добре от немюсюлманите, тъй като затруднявали бюджета им и правели живота им още по-труден, поради факта, че им било невъзможно да ги заплащат. Те често показвали и изказвали недоволство срещу тези временни военни данъци, наричани авариз (avariz), чрез бунтове и въстания.
