Впечатляваща публикация, която иронизира болезнено слабостите на Европейския съюз и прилагането на правилата му в нашата страна, е написал Куентин Летс в английското издание Daily Mail с вчерашна дата. С лек хумор и тънка ирония авторът разказва почти цялата история на българската крава Пенка, която от няколко дни е главен герой в новинарските ни емисии. Изводът, обаче, който Летс прави в края на материала, е категоричен: благодари на Господ, че Англия напуска Европейския съюз.
Чували ли сте за кравата Пенка?
Допреди няколко дни Пенка не е била известна на никой друг, освен на собственика й, български фермер, наречен Иван Харалампиев. Когато изведнъж изчезна. Кравите правят такива неща и обикновено скоро ги намират на паша в ливада на съседите.
Уви, Пенка направи фатална грешка при излизането си извън Европейския съюз (в който България е член от 2007 г. насам). След това опита да се върне отново в ЕС. В резултат на това тя бе осъдена на смърт, защото й липсваха правилните документи. В едни от по-чудатите - и все пак много красноречиви mолитически новини от началото на лятото, не се говори само за Пенка и нейното село Копиловци, което, за да бъдем честни, не е кой знае колко голямо, а и за провинция Кюстендил.
Името на Пенка се произнася от най-важните хора в столицата на страната й, София. Тя дори се обсъжда в Брюксел, щаб на Европейската империя, и в Берлин, където е заела първата страница на най-популярния вестник в Германия.
Тук, във Великобритания, консервативен евродепутат от Норфолк е поел делото на Пенка, докато е стартирана петиция тя да бъде пощадена за предстоящото изпълнение на заповедта за нейната екзекуция, позовавайки се на европейското законодателство.
Но по време на подписката отказаха свободата на Пенка, като казаха само, че тестовете й се извършват в карантинен за нея период и съдбата й няма да бъде решена за няколко дни - което не звучи точно като помилване.
За да разберем този европейски фарс, по-добре е да започнем от там, където започват повечето разкази за фермите, от поляната, между кравите и кучетата, където кравите размахват опашките си и преживят.
Самата Пенка не може да свидетелства, а репертоарът й е ограничен до ядене и изхождане както на всеки едър рогат добитък, но изглежда, че една вечер по средата на май както си е дъвчела трева е забелязала една далеч по-тучна ливада по пътя.
Знаете как е: тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна на оградата, особено в Западна България, когато се вдигне температурата. Дали случайно фермерът Иван е оставил портата отворена? Или дръжката се е разхлабила с годините? Това се случва постоянно.
Едно бутане от заоблените рога на Пенка и вратата се е отворя. След това тя излиза на разходка. В онази нощ изглежда е била изплашена от вълци. Кравите могат да се движат доста бързо. Те могат да преминат голямо разстояние, особено когато виещи вълци се хвърлят към задните им копита. Не след дълго Пенка прекосява границата със съседната Сърбия, която не е (все още) в ЕС.
Фермерът Иван, след като установява, че Пенка е изчезнала, се притеснил. Чиновниците, работещи в прашни градчета, може и да не разбират това, но кравата е нещо повече от просто животно. За млекопроизводителите кравата може да е приятел, символ на статус и инвестиция, особено ако тя е бременна, тъй като Пенка е (и трябва да роди след три седмици).
И така, Иван Харалампиев и синовете му отиват да търсят Пенка. Обходили и проверили всичките й познати места. Нищо. Като добри граждани, те уведомили граничните власти, полицията и кметовете в близките села: „Моля ви, някой не е ли видял кафявата ни крава с мило лице?“ След две седмици Иван разбира, че тя е в Босилеград, село на няколко километра оттам, в Сърбия.
Пенка е открита! Удоволствието е огромно. Фермерът се качва в прашния си автомобил и отива да прибере авантюристката. Попляскал я по задницата докато тя се качи в ремаркето, след като сръбски ветеринарен лекар е дал официална здравна карта и е потвърдил, че е в състояние да се върне у дома.
Тогава започват проблемите. Когато фермерът Иван се опитва да премине границата обратно в България, се натъква на едно от онези същества, които са дори по-смъртоносни от група централноевропейски вълци. Той се изправя лице в лице с граничен патрул, който е със свръхразвито, почти религиозно отношение към Правилата.
- Документи! - викат тези гранични босове.
- Документи!? – отвръща озадачен Иван.
Представям си как той и Пенка в този момент се обръщат един към друг и се поглеждат учудени.
- Сертификат! - изръмжава граничарят.
Бива му обяснено, че според указанията на Европейската комисия "сертификатът трябва да придружава животните, пътуващи към ЕС, когато те бъдат представени за влизане в ЕС с инспекция на граничен пункт на ЕС".
Несъмнено указанието е написано на 24 официални езика на ЕС, налично е в Брайлова азбука и в други формати, и може да бъде намерено на уебсайта на съответните органи на ЕС, ако проявявате интерес към такива неща.
Айде, стига бе! – пляска се Иван по умореното челото, на което е любимата му трицветна шапка с надпис „България“ на нея.
Този човек не е проблемен. Той е само фермер патриот от малък град, който се опитва да спечели някой честен лев (валутата на България, която по нещастна случайност е фиксирана към еврото). Опита се да обясни, че кравата му е избягала и той просто се опитал да си я върне.
Но това не предизвика милостта на граничните гардове. Както един от тях каза пред агенция „Франс Прес“: "Ние не трябва да решаваме - ние прилагаме само правила, които идват от Брюксел". В резултат на Пенкиния провал да попълни правилните формуляри, тя беше осъдена на смърт.
Влезте онлайн и вижте как българските медии са отразили случая. Нямам представа какво казват българските телевизии, но Пенка изглежда очарователна, а фермерът Иван - малко разгорещени и притеснен (въпреки че изглежда се наслаждава на своя звезден миг).
А чиновничеството? То просто изглежда жестоко и гадно. И кой е глупавия „мучащ“ в случая?
Бременната крава, нейният собственик или национална система, която е толкова твърда и непоколебима, че не може да види причинените от нея щети, отказвайки да се подчини на здравия разум?
Наистина ли беше извън правомощията на граничната охрана да вземе някаква инициатива и да позволи на Иван Харалампиев с неговия селскостопански камион да пресече границата този път? Дали митническите босове в провинция Кюстендил наистина са толкова безсилни да разрешават изключения? Или те, като такива бюрократи, всъщност се наслаждават да правят живота по-труден за гражданите, на които се предполага, че служат?
За Европейския съюз, който понастоящем е дал страховита задача за бъдещата граница между Ирландия (която е в ЕС) и Северна Ирландия (която скоро ще напусне ЕС), какво показва този случай?
Има страшно много крави от двете страни и на тази граница. Местните ветеринарни лекари може да се наложи да се приготвят за клане, ако Брюксел реши така. Дали приказката за Пенка представя ЕС като практична и приятелска администрация, или царство на разбойничество, което струва повече от работните места, определени да следват малките разпечатки и правила, написани от отдалечените брюкселски законодатели ?
И не е ли малко странно, че Европейският съюз, който е толкова безпомощен да пази границите си, за да предотврати нелегална миграция и всъщност радостно приема хиляди мигранти, се налага да стреля срещу една бременна крава с дълги чаровни клепачи, защото е преминала няколкостотин метра в друга територия, която не е собственост на ЕС.
Благодарим на Господ, че напускаме Европейския съюз.
