Боядисването на яйцата за Великден се нарича вапцване, багрене или шарене. То се прави рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце. През 2024 година Велики четвъртък е на 02 май. Ако не успеете да го направите на Велики четвъртък, яйцата могат да бъдат боядисани и сутринта на Велика събота, но в никакъв случай на Разпети петък.
Още: Боядисване на великденските яйца: Природни рецепти от миналото
Първото боядисано яйце винаги е червено. Червеният цвят се свързва с кръвта на Иисус Христос, която той пролива на Кръста за спасението на душите ни.
Предания и легенди
Според преданието, след Въкресението Мария Магдалина се явила пред римския император, подала му едно червено яйце и го поздравила „Христос воскресе”. Според друга легенда, когато Синът Божий бил воден да бъде разпънат към Голгота, евреите го замеряли с яйца. А когато станали събота сутрин, видели, че кокошките им са снесли само червени яйца – това била Христовата кръв.
Вярвания и символика
Според народните вярвания там, където има наскоро починал човек, боядисването на великденските яйца се прави вечерта на Велика сряда. В други райони пък боядисват яйцата в друга къща или ги ядат бели.
Броят на боядисаните яйца зависи от броя на членовете на семейството, както на роднините и близките, на които ще се даряват великденски яйца, но по традиция не са по-малко от 100-150.
Техники за боядисване
В някои райони се боядисват само червени и жълти яйца. За червен цвят се използват различни треви и листа – най-често люспи от кромид лук, корени от растението брош, листа от круша, смрадлика, мечо ухо, лапад, вратика, липа. За да стане по-наситен червеният цвят яйцата се варят с корени от брош или увити в люспи от лук. От тях се получава наситен оранжево-кафеникав златист цвят, който наподобява засъхнала кръв.
Друг традиционен начин на украсяване на яйцата е потапянето им в боята, увити в тъкан, рехав плат, при който се получава шарка „на квадратчета“. В по-ново време върху сварените яйца залепят различни листенца – от дребен здравец, детелина, магданоз, копър – увиват ги в тензух и след като престоят в боята ги развиват и махат листенцата, които са се отпечатали. Така те стават „шарени“.
В някои райони като Велинградско, Ихтиманско и Самоковско украсяват яйцата, като ги „пишат“ с пера или восъчни писалки – нанасят разнообразни геометрични и растителни фигури с восък, след което ги потапят в боя, а шарките остават безцветни. По-популярен начин за такова украсяване е да се „изписват“ фигури с лой, като за целта се използва паче перо. Обикновено изписват инициалите „ИС ХС“ (Иисус Христос) или „ВР ХР“ (Възкресение Христово). Изписват и имената на детето, на което ще подарят съответното яйце. Водата, в която са боядисвали яйцата, изливат на чисто място в градината – най-често в корените на трендафил или плодно дърво. Този обред обаче се отнася единствено до случаите, в които се използват природни багрила.
Обичаи и традиции
Първо се боядисват яйцата в червено, като първото потопено в боята е яйцето, което е снесено най-скоро след Сирница. Докато боята още не е изсъхнала, майката или бабата описва три пъти кръг около лицата на децата, като нарича: „Да сте бели и червени до другия Великден!“
В други райони върху челата на децата с първото прясно боядисано червено яйце трикратно се изписва кръст или кръг с пожеланието: „Да си здрав и червен като яйцето!“. С първото червено яйце също може да допрат бузите, челото и брадата на децата, като оставят по една червена точица. Когато всички яйца са боядисани, стопанките топват парцалче в червената боя и с нея правят точки върху челата и рогата на добитъка.
Още: Тези 3 цвята никога не трябва да се използват за боядисване на яйца за Великден
Първото боядисано червено яйце се запазва на домашното кандило или икона до следващия Велики четвъртък - тогава се заменя с новото яйце. За тази смяна казват, че „старото и новото яйце се срещат и се целуват“. Старото яйце се счупва и по състоянието на вътрешността му гадаят какво очаква семейството – ако жълтъкът само е изсъхнал, това означава здраве и плодородие, ако е изсъхнал и мухлясал – предвещава болести и смърт.
