Беше денят преди изборите, 25 март. Бях седнала с приятели на маса, опитвайки се да преглътна предстоящото и очаквано разочарование от бъдещия ден... С чаша алкохол, разбира се... Неволно разговорът ни на по чашка премина към темата за предстоящия изборния ден.
И тогава към компанията се присъедини млад мъж – на около 23, студент. Очевидно опитвайки се да се включи в разговора, той зададе въпрос, който предизвика дълги размисли у мен, а именно: „Абе, за евродепутати ли бяха тия избори?“.
Преглъщайки голяма глътка от чашата си, реших, че е по-добре да замълча. Бях шокирана и не вярвах на чутото! Срещу мен стоеше млад, образован, добре облечен мъж, който си нямаше абсолютно никаква представа какво се случва в страната му. Ама никаква! За Бога, той дори не беше разбрал какви избори предстоят в страната ни...(всъщност последно време са доста начесто, може и да има обяснение)!
След това, обаче, не се въздържах и започнах да презентирам дългия си монолог за ужасяващата апатия на младите хора в България, за това как никога няма да стъпим на краката си и да вървим с гордо вдигната глава, защото самите ние не уважаваме нито държава, нито себе си…
Защо да я уважаваме ще попитате вие, точно като 23-годишния мъж… И може би ще сте прави и вие, и той... Държавата ни мачка в градския транспорт, на гишето за документи, в съда, на пътя, в болницата… Държавата не ни уважава, гаврейки се с правата ни, не уважава родители ни, „възнаграждавайки” с нищожни пенсии труда на целия им живот, не уважава и децата ни, като е загрижена за тях, предоставяйки детски надбавки, струващи, колкото закуската на депутат.
Но трябва да знаете едно - може и да не уважавате държавата, но трябва да уважавате себе си! Защото ако искаме да променим нещо, трябва най-напред да започнем от себе си. А това със сигурност няма как да го постигнем с незнанието какви избори ще се проведат утре в страната ни!
Защото идва един момент, в който трябва да осъзнаем, че нацупената служителка на гишето, подсвиркащият на светофара, когато светне жълто, псуващият на пешеходната пътека, ядосаната продавачка в магазина и дори онзи младеж, който попита за евродепутати ли са изборите, са същите тези хора, които утре ще изразят гласно своето недоволство, мрънкайки, че държавата не става за нищо, без да осъзнават, че и те самите не стават!
Последно време е много модерно да чуваме, особено от по-младите: „Аз не гледам телевизия, там създават фалшиви новини”! Аз пък ще ви кажа: „Ами гледайте! Гледайте телевизия и слушайте новините, от тях поне ще разберете какви избори ще се проведат утре в страната ви! Гледайте, защото очевидно и без това не четете!
