Четенето и детството - две от най-големите вълшебства в живота ни. Когато преплетем двете в едно, се получават прекрасни мисли, от които можем да научим много или просто да се усмихнем по детски.
1. "Алиса в страната на чудесата"
- Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по - полезно - каза тя, - отколкото да го хабите
2. "Пипи Дългото чорапче"
"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
3. "Малкият принц"
“Тогава ще съдиш сам себе си- отговори му царят.
- То е най- мъчното. Много по - мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”
4. Приказка за Грозното Патенце
"Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!"
5. "Карлсон, който живее на покрива"
" - Ще започна с това, че ще я гнервирам - каза Карлсон.
- Искаш да кажеш, че ще я нервираш - поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
- Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено".
6. "Приключенията на Том Сойер"
"Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства"
7. "101 далматинци"
"Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави".
