Когато човек навърши 40 години, независимо дали е мъж или жена, това може да бъде доста стряскащо. Много хора преживяват т.нар. „криза на средната възраст“. Разбира се, „кризата“ при всеки настъпва на различна възраст и по различен начин, но има някои сходни черти при всички – страх, депресия, безпричинно притеснение за дреболии, честа и рязка смяна на настроения.... и въпроси, много, много въпроси...
Ако започнете да наближавате 40, изхвърлете ето тези храни
40 въпроса, които да си зададем, когато станем на 40
Този човек ли съм, който исках като малък да стана?
Гордея ли със себе си?
Полезен ли съм за себе си и за околните?
Важни ли са за мен малките неща?
Грижа ли се за природата, бездомните животни?
Какво ще оставя след себе си?
Това, което ме дразни, ще има ли значение за мен след примерно 5 години?
Давам ли добър пример на децата си?
Грижа ли се както трябва за родителите си?
Колко е важна кариерата ми?
Колко са важни материалните ми придобивки?
Грижа ли се за тялото си?
Докъде съм готов да стигна за мечтите си?
Колко е важно егото ми за мен?
Колко са важни приятелите ми?
Приоритетите ми в правилен ред ли са подредени?
В любовта какъв процент заемат компромисите?
Позволявам ли на страховете в мен да вземат връх или ги контролирам?
Храня ли се здравословно?
Разпускам ли достатъчно или не ми стига време от работа и задължения?
Самозалъгвам ли се за много неща?
Позволявам ли на манипулаторите все още да се възползват от мен?
Умея ли да ценя и да се наслаждавам на момента?
Как да продължа живота си напред, без да се сбогувам с младостта?
Подчинявам ли се на рамки, правила и стереотипи или вече разчупвам рамките?
Отървах ли се поне от някои страхове, които ме дърпат назад?
Харесвам ли живота си, какъвто е в момента?
Какво бих направил, за да го подобря?
Правя ли планове за в бъдещето?
Поставям ли си цели за самоусъвършенстване?
Имам ли нови мечти?
Примирявам ли се да живея с много несбъднати мечти?
Позволявам ли на хората около мен да ме дърпат назад?
Позволявам ли на хората около мен да ме карат да изоставя мечтите си?
Позволявам ли да ме мачкат в работата ми?
Позволявам ли на шефа си да ме пренебрегва и недооценява?
Позволявам ли на половинката си да ме пренебрегва и/или да се държи грубо и неуважително?
Допуснах ли точните хора покрай себе си?
Кога за последно направих добро?
Успявам ли да благодаря на всички покрай мен?
