Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

3 стихотворения на Евтим Евтимов, които ще ви разчувстват

07 юни 2024, 05:21 часа

Евтим Евтимов бе истински майстор на думите! Макар да си отиде от този свят през 2016 година, той остави огромно литературно наследство след себе си. Днес ще ви представим 3 стрихотворения от него, които ще ви разчувстват.

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал

Още: Най-разтърсващото стихотворение на Евтим Евтимов

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

Още: "Крадец на обич" - изящна книга събира най-хубавите и последните стихове на Евтим Евтимов (СНИМКИ)

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам обич за обич.

Вино и любов

Виновно ли е виното червено,

че ти си слаб и бързо те напива?

Една жена в легло на друг отива,

когато у дома й е студено.

Една звезда над дявола изгрява,

когато ангела не я разбира;

Една любов любов при друг намира,

когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят

дори и сред житейските задачи,

че вино и жена изневеряват,

когато нямат истински пиячи.

***

Ако знам, че обичта ще свърши;

ако знам, че тя ще се смали;

ако знам, че гръм ще я прекърши;

ако знам, че няма да боли;

ако в нея дълго съм се лъгал

ако не оставя тя следа,

ще я разруша до някой ъгъл

и отново ще я изградя.

Възраст

Старея вече. Времето подсеща

да се въздържам повече сега.

Завържат ли се спорове горещо,

полека да отстъпвам. Без тъга.

Полека всичко аз да намалявам -

и виното, и хляба, и солта.

Големи крачки вече да не правя,

защото си отива младостта ...

По дяволите късните съвети,

по дяволите мъдростта дори ! -

Предлагам аз отново на сърцето

в пожарите от чувства да гори.

Предлагам ветрове неукротени

и пътища с далечен, звезден бряг.

Предлагам му аз цялата вселена

и искам всичко да улавя пак.

И стане ли му тясно зад стените

на лявата ми пазва в късен час,

като зърно да се взриви в гърдите,

поискало да пусне житен клас.

Елица Христова
Елица Христова Отговорен редактор
Новините днес