Днес се навършват 100 години от рождението на Хачико – най-вярното куче на света.
Хачико е роден на 10 ноември 1923г. в японската префектура Акита. Местен фермер решава да подари кученцето на проф. Хидесабуро Уено, който работи в Университета в Токио. Професорът кръщава своя домашен любимец Хачико, което означава “осмият”.
Всеки ден от понеделник до петък професорът пътува с влак до университета, където работи. Хачико го изпраща сутрин до гарата, а след това се връща в 17 часа, за да го посрещне.
За съжаление, на 21 май 1925г. проф. Хидесабуро Уено получава инфаркт, докато е на работа в университета, и умира. Тогава Хачико е едва на 1г. и половина. В деня на смъртта на професора, кучето го изпраща сутринта до гарата и в 17 часа е отново там, за да го посрещне. За съжаление, професорът не излиза от гарата и Хачико остава да го чака там ... завинаги.
Българският Хачико прекара 2 месеца на гроба на стопанката си
Всеки ден, точно в 17 часа, Хачико се появява отнякъде и седи до късно, за да чака своя любим стопанин. Близки и роднини се опитват да приберат кучето и да го гледат, но то бяга и винаги се връща на едно и също място – гарата, където за последно е видял своя стопанин.
Местните търговци и работници хранят Хачико и искрено се възхищават на неговата преданост и любов. Години наред кучето седи на гарата и чака своя стопанин да се върне. Неговата лоялност е пример какво е да бъдеш истински приятел.
Хачико става известен в цяла Япония през 1932г., когато във вестника се появява статия за него, в която се разказва за неговата преданост. Кучето чака цели 9г. своя стопанин, но така и не го вижда повече. Две години по-късно на мястото, където Хачико години наред чака своя стопанин, е издигнат паметник в негова чест.
През 1987г., вдъхновени от историята на това предано куче, е направен филмът “Hachiko Monogatari”, а през 2009г. “Хачико: история на едно куче”, в което в главната роля на професора е Ричърд Гиър.
Хачико посещава гарата в продължение на 9 години, всеки ден в 17 часа той е там и чака своя стопанин. И така до смъртта си на 8 март 1935г. Тогава е обявен ден на траур, а Хачико е погребан така както заслужава и там, където би искал да бъде – до своя покоен господар.
По време на Втората световна война, когато има неизменна нужда от метал, паметникът на Хачико бива разрушен. През 1948г. обаче той е възстановен и до ден-днешен е пример за любов, преданост и вярност до гроб.
