Как бързо се променя света! Ако смятате, че не е така, замислете се върху някои всекидневни изрази, които звучат съвсем естествено в епохата на мобилните комуникации.
Ако мислено се пренесете в зората на 90-те години на ХХ век, те биха звучали като бълнуване на луд. Като нищо някой можеше да се обади да ви прибират в психиатрията, ако ви чуе да казвате:
"Ще съм в гората, но ти все пак ми звънни."
"Замръзна ми ръката да си говоря с теб."
"Извинявай, без да искам ти изтрих „Война и мир“."
"Много тъпо, не знам защо не мога да си вляза в пощенската кутия!"
"Пратих ти писмо преди 10 минути, няма как да не си го получил."
"Не мога да говоря така с теб, постоянно изчезваш."
"Той има рожден ден, искаш ли да му подарим домашно кино?"
"Докато пътувам в колата, изслушах цялата книга.""
"Има ли някъде контакт, че ми пада батерията?"
„Пусни ми покана за приятелство, но ми напиши името на латиница. Снимката на профила ми е един елф."
Източник: petel.bg