Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 370/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС) и потвърдената с нея присъда на Софийския градски съд в частите, с които подсъдимият бивш депутат Александър Методиев е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съобщиха от съда.
Частите, с които подсъдимият Александър Методиев е признат за виновен са за това, че на 01.05.2016 г. в гр. Костенец противозаконно пречил на органи на властта – полицаи от автопатрул, да изпълнят задълженията си, и му е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, като го оправдава по обвинението за това престъпление. ВКС отменя присъдата на САС в частите, с които по отношение на подсъдимия е наложено общо наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от 3 години, към което е присъединено наказанието „обществено порицание“.
С решението си ВКС изменя присъдата на Софийския апелативен съд в частта относно наложените на подсъдимия наказания 6 месеца „лишаване от свобода“ и „обществено порицание“ за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК (хулиганство), като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. ВКС оставя в сила присъдата на САС в останалите й части. Решение е окончателно.
Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитниците на подсъдимия Александър Методиев срещу въззивната присъда от 07.06.2017 г. на Софийския апелативен съд.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за частично основателна.
Относно възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК върховните съдии пишат, че САС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали.
По отношение на възраженията за нарушение на материалния закон в решението на ВКС пише: "Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че с поведението си деецът е попречил противозаконно на орган на властта да изпълни задълженията си. Изложените в тази насока съображения от мотивите на атакуваната присъда са изведени в разрез с практиката на ВКС“. Върховните съдии подчертават обаче, че не всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава престъплението по 270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. В съдебното решение се подчертава, че отказът на Методиев да преустанови движението си след подаден сигнал със стоп-палка не е бил съпроводен с бягство, преследване, последващо укриване, съпротива или каквито и да е други целенасочени действия, ориентирани към укриване на самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да му съставят акт за установеното административно нарушение. Според съдебния състав на ВКС и второто деяние, включено в инкриминираната продължавана престъпна дейност, също е несъставомерно по чл. 270, ал. 1 от НК. Противозаконното препятстване може да се реализира преди или по време на изпълнението на задълженията на органа на власт. В случая подсъдимият Методиев се е върнал на временния КПП, когато полицейски служител вече бил приключил със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (липса на документ за самоличност) на футболист от футболния отбор на Самоков.
Върховните съдии приемат, че по отношение на престъплението хулиганство решението на САС е законосъобразно и в съгласие със съдебната практика. Конкретиката на инкриминираната проява недвусмислено я характеризира като непристойна - посегателството срещу реда и общественото спокойствие е било осъществено от подсъдимия Методиев чрез редица агресивни и демонстративни действия – подсъдимият парадирал с качеството си на народен представител, размахвайки служебната си карта; търсел обяснение от полицаите защо съставят актове на „неговите хора“; искал от тях отчет какво правят и защо спират автомобили; отправял към полицейските служители груби реплики, настоявал да му представят актовете, които били съставени до момента и доказателства за какво били съставени; заплашвал ги с уволнение и пр. Според съдебния състав такова поведение без съмнение представлява грубо незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към личността и нейните охранявани права, както и към длъжностното качество на служителите на полицията, с което се осъществява обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. „Дори само произнесените реплики (...) красноречиво илюстрират недопустимия в едно цивилизовано общество маниер на отнасяне от страна на самозабравил се, облечен във власт човек, който с чувство на безнаказаност и без задръжки си е позволил да погазва достойнството на други хора, при това в качеството им на органи на властта“ – категорични са съдиите от ВКС. Те посочват обаче, че предвидените за това престъпление наказания, както и обстоятелствата, че подсъдимият не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК, а от деянието не са причинени имуществени вреди, обуславят задължителното приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия Методиев – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
