Не може полицията да взема системно отпечатъци и ДНК, когато става въпрос за процедура по полицейска регистрация - а точно това прави българското МВР. Съдът на Европейския съюз обаче постанови, че тази практика трябва да бъде прекратена.
Още: 11 ден без следа: Как продължава издирването на 13-годишното момче със Синдром на Даун
Още: Тежка катастрофа край Варна с 3 коли - има жертва и ранени
"Директива 2016/680 не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице", посочва съдът.
Според българското законодателство всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК. Няма значение какво точно е престъплението, за което е обвинен, стига да е умишлено и да не е от частен характер. Ако откаже да бъде регистриран, съдът без да има достъп до делото и право на преценка за основателността на обвинението, официално разпорежда принудителното заснемане и изземване на биологичен материал и отпечатъци, припомня "Лекс".
Европейският съд се зае с въпроса след като съдия Иво Хинов от вече закрития Специализиран наказателен съд го сезира - заради жена с обвинение за данъчни престъпления, на която не е ясно защо е необходимо да се взема ДНК, както и защото съдът практически не може да контролира процедурата по вземане на отпечатъци и ДНК в такъв мащаб.
Още: Нападнаха екип на Спешна помощ в село Камено край Бургас
Още: На Коледа: Млада жена загина при катастрофа в Стара Загора
В решението си Европейският съд заявява, че това, че българския закон е посочен Общият регламент за защита на данните, а не директивата, не е проблематично, но изрично заявява: "В случай обаче на явно противоречие между националните разпоредби, които разрешават обработването на разглежданите данни, и тези, които, изглежда, го изключват, националният съд трябва да тълкува тези разпоредби така, че да запази полезното действие на Директива 2016/680".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Военните отново помагат в издирването на Ники от Конаре
Още: Пътните полицаи провериха над 10 хиляди превозни средства преди Бъдни вечер
ПЪЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД!
