Мистерията около промяната на ЕГН на убития Мартин Божанов - Нотариуса се задълбочава, без отговорните институции да хвърлят някаква светлина върху казуса, информира в. "Сега".
В Софийския районен съд няма дело за промяна на номерата
"Сега" попита Софийския районен съд (СРС) дали там има дело за промяна на ЕГН на Божанов, както и с какви мотиви е допусната промяна в данните. От съда отговориха, че "след извършена справка в деловодните системи и архива на СРС за наличие на образувани граждански дела по реда за промяна на име, ЕГН или дата на раждане със страна Мартин Ангелов Божанов (Мартин Ангелов Ангелов), не се откриха данни".
Още: МВР има информация, че Нотариуса е сменил имената и ЕГН-то си
Лесно ли се постига промяната на ЕГН?
В началото на седмицата регионалният министър Андрей Цеков обясни, че промяната на ЕГН става чрез съдебен акт и по реда на охранителните производства за установяване на факти по Гражданския процесуален кодекс. "За съжаление този тип искови производства, особено в годините преди присъединяването на България към ЕС, беше използван основно за преодоляване на черни печати в паспортите за хора, които работеха нелегално", обяви Цеков. "Най-вероятно проверката в МРРБ ще установи наличието на подобен съдебен акт. Оттам нататък ще трябва да се види кой е този съд и на базата на какви доказателства е постановил тази промяна", добави той. Логиката е това да e станало в Софийския районен съд, тъй като Божанов е роден в София.
Още: Не е само Нотариуса: 70 000 българи са с променено ЕГН
ГРАО също каза за ЕГН-тата
ГРАО вече излезе с някакви обяснения по казуса, но те далеч не хвърлиха светлина върху казуса, а дори го задълбочиха.
Убийството на Божанов на 31 януари отприщи лавина от разкрития за "брокерската" му дейност в съдебната система и групата около него за натиск върху магистрати. В момента прокуратурата разследва организирана престъпна група, свързана с това. Отделно дейността му се проучва от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Действа и нарочна парламентарна комисия, която ще разнищва връзките на Нотариуса. Очаква се комисията да изслуша и и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Междувременно в публичното пространство вече циркулират списъци на магистрати, които са били членове на клуба на Божанов SS, намиращ се в непосредствена близост до закритите вече спецсъдилища и прокуратури. Прокуратурата обаче не е потвърдила официално нито едно от имената в списъците.
Още: ГРАО няма решението, с което Нотариуса си е сменил ЕГН-то
Още един сюжет
През седмицата имаше и още един сюжет около Божанов, който, оказва се, тепърва ще се развива. Става дума за отказа на Районната прокуратура в Ловеч да образува разследване по сигнал срещу Божанов. Сигналът в Ловеч срещу Божанов е за това, че той използва неистински документ - предварителен договор, чрез който иска да ощети бившата си съпруга и да вземе нейния полагащ се дял от къща. Този документ е кредитиран от прокуратурата на три нива - районно, окръжно и апелативно, разказа bTV. Мотивът на прокуратурата да не провери документа е, че той носи дата от 2017 г., което изключва по давност преследването на евентуално престъпление.
Става дума за същия имот, заради който се е водило и делото в Районния съд в Луковит, разглеждано от съдия Владислава Цариградска. Именно заради този имотен спор Цариградска е притискана да си направи отвод и е заплашвана в съдебната зала, от която Божанов демонстративно си тръгва на 14 януари 2020 г., когато чува отказа за отвод. Делото е заведено от настоящата съпруга на Божанов - Гергана срещу него и срещу бившата му жена Адриана Божанова. Новата г-жа Божанова иска да бъде признат предварителен договор за прехвърляне на имот в с. Карлуково. Божанов признава претенциите на новата си съпруга, а бившата му жена твърди, че двамата са се споразумели в нейна вреда с единствената цел да бъде лишена от полагащия ѝ се дял от съпружеската имуществена общност.
В крайна сметка Цариградска отхвърля иска на Гергана Божанова. Окръжният съд в Ловеч потвърждава това решение, а Върховният касационен съд не допуска обжалване и така казусът е затворен. Съдилищата установяват, че имотите, описани в нотариалния акт, предварителния договор и скицата не съответстват на реалното положение, с изключение на поземления имот. Двуетажната стопанска постройка от документите е съборена, а в имота има масивна двуетажна къща с беседка и навес. Въпросните постройки са съществували и при подписването на предварителния договор на 4 септември 2017 г., а изобщо не са отразени в него. Там е описана паянтова жилищна сграда на един етаж и двуетажна паянтова стопанска сграда.
Затова съдиите приемат, че страните са се споразумели за прехвърляне на правото на собственост върху липсващи обекти, което определя и предмета на договора като "невъзможен".
Още: Преследване, тормоз и рекет: Проговори жертва на Мартин Нотариуса