Окончателно: Бисер Андреев получи година и 6 месеца присъда за това, че през 2011г. по непредпазливост при катастрофа на столичния бул. България убива момче и момиче (Николай и Паола) на тротоар. Инцидентът става докато синът на прокурора от ВКП Венцислав Андреев изпреварва ауди, съобщава 24 часа.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението от 14.11.2019 г. на Софийския апелативен съд (САС) по дело дело № 207/2020г. Делото беше образувано по жалби на подсъдимия Бисер Андреев и четирима от частните обвинители. Решение № 85/17.07.2020 г. не подлежи на обжалване.
На 10 януари 2017г. Софийския градски съд призна Андреев за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост и го осъди на 3 години „лишаване от свобода“, отложено за срок от 5 години. Андреев беше лишен и от правото да упралява МПС за 6 години.
След това с решение на САС присъдата беше изменена, а деянието - преквалифицирано в по-леко наказуемо. Сега то е намалено на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, отложено за срок от 3 години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за 4 години.
Тричленният състав на ВКС отбеляза в решението си: „Подсъдимият Андреев е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в управление на МПС със скорост над максимално позволената за конкретния пътен участък, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над органите за управление на автомобила. Тези нарушения са взаимно свързани и съвкупно са допринесли за настъпването на общественоопасния резултат“.
В решението на ВКС пише още, че е безспорно, че свидетелят Людмил С., участник в ПТП-то, е ускорил движението на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, управляван от подсъдимия Андреев. С това той е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, който задължава водача на изпреварваното превозно средство да не увеличава скоростта.
Не е основателна и тезата за неправилна интерпретация на разпоредбата на чл. 343а от НК (за оказване на помощ на пострадалите). Частните обвинители поставят приложението на привилегирования състав не в зависимост от инициираното от подсъдимия обаждане до телефон 112, на който е съобщил за станалия инцидент, а от необходимостта той лично да е извършил активни действия по тяхното спасяване или най-малкото да е поискал изпращането на две линейки. Върховните съдии посочват, че изискванията на законодателя за прилагане на привилегирования състав са две – помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, и деецът да е бил в достатъчна степен активен в действията си по поддържане живота на пострадалия. В настоящия казус и двете предпоставки са налице. Безспорен факт е, че пострадалите са били живи към момента на обаждането до телефон 112, инициирано от Бисер Андреев.
По отношение на наложеното наказание в мотивите се посочва, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, младата му възраст към момента на деянието, данните за упражняван от него общественополезен труд, положителните характеристични данни, значителното съпричиняване на съставомерните последици от другия водач, който не е привлечен към наказателна отговорност и продължителността на наказателното производство. Съставът на ВКС споделя извода на въззивния съд, че срокът на разглеждане на наказателното производство над 8 години се явява неразумен (чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека), независимо от сложността на делото.
Според върховните съдии доводът на прокурора, че подсъдимият следва да носи отговорност за собственото си поведение е принципно верен, но ако свидетелят Людмил С. бе привлечен към наказателна отговорност, тогава и той би понесъл последиците от причинения престъпен резултат.
„В случая не може да бъде пренебрегнат фактът, че единственият привлечен към отговорност е подсъдимият Бисер Андреев, поради което няма как да бъде игнорирано значителното съпричиняване на тежките съставомерни последици от свидетеля Людмил С. и то да не бъде съобразено при определяне размера на наказанието, което подсъдимият Андреев следва да понесе“, пише в мотивите на ВКС.
Съдебните инстанции са направили внимателна преценка на отражението на условното осъждане върху постигането на целите на наказанието. Разсъжденията им са базирани върху множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия, за когото деянието се явява инцидентна проява в живота.
Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. Наред с това, не бива да се забравя и констатираният неразумно дълъг срок на разглеждане на делото.
