Прокуратурата е прекратила наказателно производство по част от обстоятелствата около сагата „Осемте джуджета“, стана ясно от определение на Софийски градски съд (СГС) от 23.02.2023 г. Разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) по случая бе публикувано преди близо три години.
Разследването „Осемте джуджета“ разкри конкретни данни как в България се влияе незаконно за уреждане на юридически конфликти и се правят опити за завземане на бизнес с участието на правоохранителните органи. Става дума за намесата на група около бившия ръководител на Столичното следствие Петьо Петров, известен като „Еврото“, в спора на собствениците на производителите на асансьори „Изамет“ баща и син Илия и Явор Златанови. След като първоначално предлага услугите си на Илия Златанов за уреждане на конфликта чрез използване на влиянието на Петров в правоохранителните органи, впоследствие групата около него предприема действия по завладяване на бизнеса им.
Прокуратурата никога не е обявявала каквито и да било разследващи действия по случая, а само предварителна проверка, резултатът от която не е известен. В свои медийни изяви и главният прокурор Иван Гешев, и ръководителката на вече закритата Специализирана прокуратура Валентина Маджарова публично неглижираха казуса „Осемте джуджета“.
ОЩЕ: "Осемте джуджета": Съдът с удар по опитите за превземане на бизнеса на Златанов
От определението на СГС става ясно, че официално разследване все пак е започнато, макар и с огромно закъснение, но то е засягало много малка част от изнесените от АКФ обстоятелства.
С постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 25.02.2022 г. е образувано досъдебно производство за изнудване чрез заплаха с убийство спрямо Илия Златанов. Това съвпада с разказа на Златанов пред АКФ за негова среща през април 2020 г. с тогавашната съпруга на Петров - Любена Петрова, една от препоръчаните му от Петров адвокатки – Десислава Коцева, и собственика на „Делта гард“ Димитър Спасов – Митко Каратиста. За тази среща Златанов твърди, че му било казано, че всичко, което е негово, е вече тяхно и трябва да бъде благодарен, че е жив, като е бил заплашен с пистолет. Изискали от него да подпише при нотариус документите за прехвърляне на собствеността си върху частта от групата дружества „Изамет“. Почувствал се заплашен за живота си, Илия Златанов впоследствие напуска страната.
Осем месеца след началото на разследването обаче СРП прекратява досъдебното производство с мотив „липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление.“
Постановлението е отменено от съдия от Софийски районен съд, тъй като съдът не приема, че няма достатъчно доказателства за престъпление. След протест на прокурора срещу това решение, СГС потвърждава отмяната на постановлението за прекратяване и връща делото на прокурора за продължаване на разследването.
От изложеното в съдебния акт на СГС, става ясно, че прокурорът е счела за невъзможно да установи по категоричен начин какво действително се е случило на въпросната среща през април 2020 г. На обратното мнение са съдиите от СРС и СГС, според смятат, че не е направено необходимото от ръководещия разследването прокурор.
Започването от СРП на наказателно производство само за този единичен случай на предполагаемо изнудване означава, че всички други обстоятелства по случая или са оценени като изначално негодни да предизвикат наказателно разследване, или евентуално са се разследвали в пълно информационно затъмнение, коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.
Той смята, че нито „раздробяването“ на изнесените данни за различни престъпления на отделни производства пред различни прокуратури, нито фокусирането само върху една-единствена среща на Илия Златанов с групата около Петров е процесуално оправдано.
„Единствената публично достъпна информация по казуса досега показва недвусмислено, че у институциите напълно липсва воля за разплитане на случая „Осемте джуджета“, заявява Бойко Станкушев, директор на АКФ.
