Във вторник председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов ще обяснява – защо съдилищата пускат обвиняеми под “домашен арест”.
Това става ясно от дневния ред на утрешното заседание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, предаде БГНЕС.
Обясненията на съдия №1 идват седмица след като с два на един гласа, състав на Апелативния специализиран наказателен съд пусна под “домашен арест” обвинения в пет престъпления кмет на село Галиче Ценко Чоков.
На 23 февруари срещу Чоков и ръководената от него организирана престъпна група трябва да започне дело за обвинения в рекет, побой и други престъпления. Жители на Галиче изразиха притеснения, че заради промяната на мярката за неотклонение, голяма част от свидетелите срещу Чоков ще променят показанията си. Решението на Апелативния специализиран наказателен съд стана повод за питане на главния прокурор Сотир Цацаров до председателя на ВКС Лозан Панов – дали ще провери как е било разпределено делото по промяна на мярката за неотклонение. Отговор от съдия №1 засега няма, но пък се оказва, че във ВКС има доклад по темата. Само ден след като наложи “домашен арест” на Чоков, съдия Даниела Росенова Иванова се яви на изслушване пред ВСС, за да получи нов мандат като административен ръководител на АСНС. Съдийската колегия на ВСС обаче не я избра.
Не за първи път, промяна на мярка за неотклонение на обвиняемо лице става повод за недоволство срещу съдебната власт. През лятото на 2016 г. се стигна до масови протести на мотористи, които бяха скандализирани от решението на Софийския окръжен съд, с което под “домашен арест” бе пуснат турският шофьор Фарук Бекташ, убил семейство моторист край Драгоман. Въпреки предупрежденията на прокуратурата, че Бекташ има опасност да се укрие, съдия Недялка Николова му наложи мярка за неотклонение “домашен арест”. Няколко дни по-късно Бекташ вече беше изчезнал. Към момента издирването му продължава.
Съдийките Даниела Росенова и Недялка Николова и до днес не са обяснили публично мотивите си, защо са наложили мерки за неотклонение “домашен арест” по двата казуса, предизвикали обществено напрежение. С мотив, че не носи отговорност за решенията на отделните съдии, председателят на ВКС Лозан Панов също избягва да коментира темата. В крайна сметка, за да отговори на недоволството на обществеността, съдия №1 е предпочел да излезе с доклад. “Аналитичното звено на Наказателната колегия на Върховния касационен съд е изготвило Доклад-анализ на основанията, на които съдилищата взимат мярка за неотклонение “домашен арест” и на които изменят мярката за неотклонение “задържане под стража” в “домашен арест”, става ясно от дневния ред за утрешното заседание на съдийската колегия на ВСС, която се председателства именно от Панов.
От съобщение на ВКС, публикувано късно в петък, става ясно, че проблем със съдебните решения за налагане на най-леката мярка за неотклонение действително има, но той бил незначителен. “В анализа е констатирано, че има спорадична неправилна практика в някои отделни съдилища в страната, но тя не е в такава степен, че да сочи на предпоставките на чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт за предприемане на тълкувателна дейност. В някои съдилища мярката за неотклонение “домашен арест” погрешно се взима, когато липсва обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, в което е обвинен, както и когато липсва опасност от укриването на лицето или извършване на престъпление. Констатирана е частично и неправилна практика след изтичане на предвидените максимално допустими срокове за мярката за неотклонение „задържане под стража“ тя да бъде изменяна в “домашен арест”.
Докладът има препоръчителен характер, става ясно още от съобщението на ВКС. “Препоръката в доклада е с оглед предотвратяване на утвърждаването на неправилна практика относно мярката за неотклонение “домашен арест” анализът да бъде изпратен на съдилищата, както и на Националния институт на правосъдието, за да бъде взет предвид при организирането на програмите за първоначално и текущо обучение на магистратите”, пишат от ВКС.
