Проследяването на телефоните на хора, които не спазват задължителна карантина, е обявено от Конституционния съд(КС) за противоречащо на основния закон. Решението е прието с 10 гласа, а на особено мнение са били съдиите Павлина Панова и Анастас Анастасов, предаде БНР.
Контролът чрез мобилно устройство беше въведен през април с изненадваща промяна в Закона за електронните съобщения.
Конституционният съд беше сезиран от депутатите от "БСП за България" с мотив, че с промените, които ще продължат да действат и след въведеното на 13 март извънредно положение, се отваря широко вратата за злоупотреби и възможност за масово проследяване на голям брой хора.
С текстовете беше предвидено, че данните, с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони, трябва да се пазят 6 месеца и „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по Закона за здравето, които са ги отказали или не ги изпълняват".
Достъп до тази информация получиха няколко дирекции в МВР с право да я получат незабавно, а едва след това да уведомят съда.
Припомняме, че още с приемането на поправката в закона, БСП се заканиха да сезират КС. Още в края на март депутатите се скараха за предлаганите от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения. Управляващите тогава поискаха през мобилните оператори да идентифицират даденото лице под карантина. Това стана 13 часа след началото на обсъждането на Закона за извънредното положение на второ четене. Предложение на ГЕРБ, внесено от Димитър Лазаров бе полицията да може да изисква от мобилните оператори и интернет доставчиците информация (трафични данни и др.) за местоположението на заразени хора, за да ги постави под принудителна изолация и болнично лечение. Според предложението доставчиците на услуги ще трябва незабавно да дават достъп до данните при поискване от шефовете на дирекция "Национална полиция", столичната и областните дирекции на МВР. Това вбеси депутатите на БСП, които посочиха, че такава информация по принцип се предава на властите след съдебно решение, а сега това ще става по директно искане на полицейски орган. Зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Георги Свиленски призова вносителят да оттегли текста си. „По Закона за електронните съобщения искам да взема и аз отношение. Именно да призова г-н Лазаров да си оттегли текста. Знам, че ще се изкаже след мен или след колегите. Кой ви даде този текст, г-н Лазаров? Кой ви написа текста и ви го даде вие да го предложите в Комисията. Ако вие сте автор на текста, защо не го написахте, когато гледахме закона на първо гласуване. Кажете на българските народни представители кой ви даде на вас текста. С това, което се прави тези същите лица ще си оставят телефона и пак ще се отклонят. Тогава няма да могат и роднините и близките да ги намерят. Да не говоря за служителите на МВР. Защо го правите, освен с някакви други цели?“, попита Свиленски.. Още по-обезпокоително е, че мярката влиза в Закона за електронните съобщения, което означава, че ще продължи да действа и след края на извънредното положение, казаха социалистите. Вносителят Димитър Лазаров от ГЕРБ отвърна, че данните ще бъдат ползвани единствено по начина, указан в закона и за нищо друго. Според него имало и последващ съдебен контрол. Подкрепи го лично тогавашният правосъден министър Данаил Кирилов: "Не виждам съществена заплаха за основни права на личността". „Ще впрегнем целия ресурс на ДАНС и на ДАТО да издирват един-двама избягали болни ... Убиваме комар с артилерийски изстрел”, заяви депутатът от БСП Иван Иванов. В крайна сметка управляващите обявиха почивка и се разбра, че текстът ще бъде гласуван след доуточняване. След почивката просто прескочиха спорния неготов текст и продължиха със следващите в проектозакона.
