Засилването на взаимодействието между българските власти и Европейската прокуратура обсъдиха министърът на правосъдието Иван Демерджиев и Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши.
"Това, че вие сте разширили начина на докладване по чл. 24, параграфи 1 и 2 (бел. ред. - от Регламента за Европейската прокуратура) е нещо, което ние приветстване. По този начин ние можем пряко да получаваме сигнали от полицията, от Гранична полиция и от Агенция "Митници". Това със сигурност ще подобри не само сътрудничеството ни, но и качеството на делата. Като цяло мога да кажа, че сътрудничеството ни с България е много добро. В началото имахме известен проблем, че всички дела трябваше да минават през прокуратурата и в началото получавахме само малки дела. Сега, когато тази възможност е разширена, ще можем пряко да обсъждаме различни въпроси с органите на първа линия при установяване на престъпления", заяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши.
"След срещата ни на 10 юни 2021 г. Министерството на правосъдието предприе действия за разширяване на кръга от органи по чл. 24, параграфи 1 и 2 от Регламента за европейската прокуратура и за установяване на допълнителни канали за докладване на Европейската прокуратура на престъпления", обясни министър Демерджиев.
Какво на практика означава това? Обявлението значи, че не само българската прокуратура ще общува с Европейската що се отнася до започване на проверка.
Текстовете от Регламента за европрокуратурата, за които говори Демерджиев, определят кои отговорни институции на национално ниво "без ненужно забавяне докладват на Европейската прокуратура за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност". Това важи и при започнало вече разследване от национален орган. В тези случаи европрокуратурата буквално може да изземе разследването и да го проведе.
Не бива обаче да се забравя, че Европейската прокуратура се намесва само при престъпления, засягащи финансовия интерес на ЕС (т.е., най-общо казано злоупотреби с евросредства), включително когато става въпрос за организирани престъпни групи. Европрокуратурата се намесва и при потенциални престъпления, които нанасят вреда по-малка от 10 000 евро на "финансовия интерес на ЕС", но а) случаят има отражение на равнището ЕС или б) длъжностни лица или други служители на ЕС или членове на институциите на ЕС могат да бъдат заподозрени в извършване на престъплението.
В разговора с Кьовеши, българският служебен правосъден министър е посочил, че още две български институции извън българската прокуратура ще подават сигнали до европрокуратурата по образувани наказателни производства. Това ще са Министерството на вътрешните работи (МВР) и Агенция "Митници". В съобщението на правосъдното министерство се казва и друго: "Разширен беше и кръгът от институции, които могат да подават сигнали към Европейската прокуратура".
