Антикорупционният фонд (АКФ) представи за шести път своя Годишен мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“. Докладът анализира развитието на 57 ключови разследвания за корупция от страна на прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), която след последните законови промени бе разделена на две.
„Изминалата година за пореден път показа, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво“, заявяват авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти в Антикорупционния фонд. „Ако се съди по тях, се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма".
Без промяна в изводите
Първа част от доклада относно дейността на прокуратурата представи Андрей Янкулов. Казусите, които разглеждат от АКФ, са най-значимите наказателни разследвания за корупция в България. Изводите не се променят всяка година и няма да се променят и в идните години, независимо от измененията в институционалната среда, каза Янкулов. Трябват доста години, за да се види резултат от евентуална промяна. Засега резултатите, които се виждат, са нулеви. От приключените 36 казуса има осъдителни 4. Един единствен е с ефективно наказание - лишаване от свобода – случаят с Десислава Иванчева. Янкулов изказа мнение по този случай, че е време да се прояви хуманизъм и да има помилване.
Още: "Легитимацията Пеевски не може да бъде европейска ценност": НПО-та с писмо до европосланици
За 2023 г. няма нови влезли в сила присъди по следените 57 ключови разследвания на корупция по високите етажи на властта. Запазва се устойчивото съотношение на значителна доминация на крайните оправдателни съдебни актове, които остават 15 срещу едва 4 осъдителни. Това ясно демонстрира намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата. Тенденция от 2023 г. е увеличаването на прекратените от самата прокуратура казуси, които изобщо не достигат до съда.
Въздържаност на прокуратурата
„Годината следва да бъде най-кратко и точно характеризирана като „година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта“, коментира Андрей Янкулов. „От това правило се наблюдава само едно мимолетно изключение за период от няколко седмици - през май-юни 2023, в края на предсрочно прекратения мандат на главния прокурор Иван Гешев. Тогава прокуратурата се активира скоростно и избирателно срещу искащите смяната му, но безуспешно. ВСС, който избра бившия главен прокурор Гешевq си намери повод и го освободи след това", припомни Янкулов. „Същите, които го бранеха, го махнаха. Това е поредният нагледен пример защо състоянието на нещата е такова".
Снимка: Борислав Сарафов, БГНЕС
За разлика от предшественика си, новоназначеният временен главен прокурор Борислав Сарафов не търпи никакви реални политически атаки от никои части на оформилото се през годината управляващо мнозинство. Съответно и прокуратурата под негово ръководство буквално забравя за политическата корупция като тема до края на 2023 г. Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на мандата на Гешев, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството, са или прекратени, или потъват в обичайната забрава. Едва на следващата година, с разтурянето на управляващото мнозинство ПП-ДБ – ГЕРБ (ДПС), и прокуратурата ще заеме традиционното си място по добре познатия начин с използвани за политически и медийни атаки наказателни разследвания за корупция.
Още: АКФ алармира за лобизъм в част от спрените от ветото промени в Закона за инвестициите
Законодателни изменения и дейността по конфликт на интереси
Даниела Пенева казва, че състоянието в антикорупционната комисия не е много по-различно. Тя представи втора част от доклада, която е концентрирана върху установяване на конфликт на интереси от КПКОНПИ и новата Комисия за противодействие на корупцията.
"През изминалата година сглобилото се нехомогенно управляващо мнозинство осъществява и някои законодателни изменения с отношение към системата на наказателно правосъдие и оттам - противодействието на властовата корупция с наказателноправни средства. Най-съществените от тях са измененията на Конституцията, промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и новият Закон за противодействие на корупцията", казаха от АКФ. Голяма част от законите не са решение - според Пенева и Янкулов. Освен това голямата част от промените се извършват без предварителна ясна и всеобхватна концепция, без анализ какво ги налага, какви резултати се очаква да постигнат и без подробни мотиви към законопроектите. До последно не е ясно около какви точно конкретни текстове парламентарното мнозинство ще успее да се консолидира.
Защо ефективността е толкова ниска?
Ефективността е изключително ниска и липсват резултати в борбата с корупцията. Казусите, в които са установени нарушения спрямо засегнатия обществен интерес, са от средно към ниско значими. Три са причините, каза Пенева. Липсва независимо ръководство и воля за разкриване - проличава от това, че комисията не разглежда производства по собствена инициатива, а само по подадени сигнали. От една страна, все още не е инициирана предвидената в новоприетия закон процедура по избор на независимо ръководство на новата комисия. Вследствие на това „реформираната институция“ се ръководи от предходните ѝ членове. От друга страна, реформата не е проведена в цялост и до такава степен на завършеност, че да гарантира очакваните резултати, включително в новия закон уредбата на конфликта на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.
Втора причина за ниска ефективност – проява на формализъм. Според нея се създава впечатлението, че се опитват да изключат случаи с конфликт на интереси. В двата годишни доклада за дейността на КПКОНПИ и КПК през 2023 г. по направление „конфликт на интереси“ информацията е представена изключително оскъдно, но от тях става ясно, че са разгледани по същество 102 решения, от които само в 11 решения е установен конфликт на интереси. Комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формален начин.
Като трета причина тя посочва липсата на достатъчно механизми за справяне.
Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2023 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
„Статистиката за работата на двете антикорупционни институции отново показва огромната пропаст между техния дневен ред и дневния ред на българското общество“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада. „Формално независими, антикорупционните институции в България продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт. Данните за антикорупционните разследвания са в този смисъл просто едно систематично изготвено, статистически вярно доказателство за това“.
