"Работи ли главният прокурор по публикуваната в испанските медии информация за разследване на схема за пране на пари в Барселона, за която има твърдения, че е свързана с премиера Бойко Борисов?" На какъв етап е разследването при положение, че има сигнали за този случай от 2019г. Това е един от въпросите, зададени към офиса на Иван Гешев от мониторинговата група към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на Европейският парламент, предава БНР.
Цялата предистория за "къщата в Барселона" ще намерите в тези материали.
Припомняме, че Комисията проведе закрито заседание за ситуацията в България в края на август в отсъствието на Борисов и Гешев, които изпратиха свои заместници. След обсъждането на 28 август, сега евродепутатите имат 29 въпроса към българското правителство, вицепремиера, главния прокурор и заместник-правосъдния министър. Те са озаглавени "допълнителни въпроси след изслушването за България в групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права". Групата на евродепутатите е част от Комисията LIBE на Европейския парламент - Комисия по мониторинг (DRMFG).
След заседанието се чуха остри критики: Евродепутати се чудят дали всеки протестиращ срещу прокуратурата у нас е престъпник
По повод изслушването Иван Гешев трябва да отговори и дали има желание да коригира невярната информация, публикувана на сайта на прокуратурата, че изслушването в групата е било по негова инициатива.
Същият въпрос евродепутатите задават и във връзка с появилите се аудиозаписи, за които има подозрение, че са на премиера Борисов, със заплахи да изгори евродепутатката Елена Йончева.
"Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да "изгори" опозиционен политик, понастоящем евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по тозi случай. И ако да - на каква фаза е", питат евродепутатите.
"Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и част от разследвания, а други, преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика?", е следващият въпрос към главния прокурор.
"Какви конкретни мерки е предприела прокуратурата в борбата срещу корупцията, разследвани ли са политици, повдигнати ли са обвинения срещу тях и от коя партия са по-голямата част - от управляващата или от опозицията", е друг въпрос, отправен към институцията и конкретно към заместник-главния прокурор Красимира Филипова.
Евродепутатите се интересуват също така за предложените промени в Конституцията в контекста на протестите, а също така и от и концентрацията на собствеността на медиите. Това са все въпроси към правителството.
"България е на 111 място по индекса на свобода на средствата за масова информация, съобщава се за заплахи над журналисти. Какво ще направи правителството, за да се увеличи прозрачността на собствеността на медиите, за насърчаване на плурализма в това отношение и гарантиране безопасността на журналистите", питат още от мониторинговата група.
"Върховенството на закона засяга и медийната свобода. Ситуацията по този въпрос в България е много тревожна", пишат евродепутатите. Те цитират годишния доклад на Съвета на Европа, в който се отбелязва, че медийната среда у нас се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик.
Относно "новата Конституция" евродепутатите питат правителството дали е правена оценка за въздействието им, както и какво налага съдебната власт да получи законодателна инициатива. „В повечето страни съдебната власт прилага закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа“, питат евродепутатите.
Те се чудят и защо президентът е изключен от процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. „Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта?“, гласи въпросът.
Не на последно място има и въпрос за връзката между тези промени и предстоящите избори в България: „Смята ли правителството, че като представя съществени конституционни реформи само месеци преди изборите, това позволява внимателен, прозрачен демократичен процес?“.
Отговорите се очакват до 3-4 октомври, когато е планиран дебат на евродепутатите в зала за ситуацията в България, посочва в."Сега".
