"Ковачки" е лицето на влиятелен кръг от сенчести финансови и политически интереси в енергетиката. Така започва докладът на "Грийнпийс - България" "Осемте кръга на Въглищната империя на Ковачки". В него се описва мрежа от компании в енергийния сектор, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки.
Още: Антон Златанов: "Гранична полиция" е готова за Шенген
Още: Издирването на Николай от Конаре няма да спре, увери вътрешният министър
Според „Грийнпийс – България", въглищната империя на Ковачки включва: Въглищни мини, затънали във финансови дългове; Топлоцентрали в окаяно техническо състояние; Посредници, източващи публичното дружество "Топлофикация София"; Търговец на квоти за парникови емисии; Верификатор на парникови емисии; Пенсионен фонд за инвестиции в топлофикации; Застрахователно дружество - "фаворит на държавата"; Лобист за "зелено" бъдеще на кафявата Въглищна империя.
От организацията твърдят, че 17 компании от фирмите, които са изследвани, имат общо 330 млн. лева непогасени задължения към Националната агенция за приходите (НАП) към края на 2020 г. Към същата дата, поради изтекъл давностен срок на фирми от този списък, са отписани вземания на НАП в размер на 10 млн. лева.
Има ли картел в енергетиката, питат от организацията и напомнят, че през 2019 г. четирите работодателски организации в България подават сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за "непазарни търговски практики" на „определени субекти“. Според "Грийнпийс България", всички те са от въглищната империя на Ковачки. През 2020 г. комисията постановява, че няма концентрация в енергетиката, защото чуждестранните физически лица – собственици на фирмите, притежаващи българските предприятия, нямат други активи в България. Това е третото подобно заключение на антимонополния орган.
Още: Издирването на изчезналото дете от Конаре: Включи се и хеликоптер
Още: Заловиха сексуални стимуланти без документи на "Дунав мост 2“
"Грийнпийс България" обаче пита защо тогава са осъществени плащания на най-малко 31 милиона лева, между "чуждите" собственици на българските предприятия? В Бележките към финансовия отчет за 2020 г. "ТЕЦ Бобов дол" АД посочва, че в графата "други разходи" са включени "отписани вземания поради настъпил падеж и преценка и решение за трудно събиране" за общо 33.5 милиона лева. От тях 22 милиона лева са вземания от "Бовард" - британското дружество-собственик на "Топлофикация – Бургас", а други 9 млн. лв. са преведени на "Каталанд" – британското дружество-собственик на "Топлофикация – Плевен" и "Топлофикация Русе", става ясно от доклада.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: КПКОНПИ загуби поредно дело - този път срещу бившия директор на Фонда за лечение на деца
Още: Фалшив сигнал за бомба вдигна на крак централата на БСП
Според "Грийнпис – България" тези 31 млн. лева "други разходи" към британските собственици на три топлофикации показват връзката между компаниите и спестяват 3.1 милиона лева корпоративен данък през 2020 г.
Проверка на дейността на фирмите, свързани с пенсионната компания "Топлина", показва, че 47 на сто от капитала на дружеството се държи от едноличната компания на Христо Ковачки "Ел Ем Импекс". Пенсионната компания "Топлина" управлява близо 300 млн. лева към 31 декември 2021 г.
Според Кодекса за социално осигуряване пенсионноосигурителното дружество не може да инвестира средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти, нито в такива на свързани лица.
Още: Работник загина при тежък инцидент в „Мини Марица-Изток“
Още: Пети ден продължава търсенето на детето със Синдром на Даун
В анализа още се пита далновидно ли е пенсионните фондове на десетки хиляди души да се инвестират в индустрия, която ще залезе това десетилетие.
Анализът на "Грийнпийс – България" на инвестиционните портфейли на трите пенсионни фонда на "Топлина" разкрива, че към края на 2021 г. "в акции и облигации на предприятия, свързвани с Христо Ковачки, са вложени около 27 млн. лева". Организацията заключва, че "дори да приемем за свързани лица само официалните акционери "Атоменергоремонт" и "Топлофикация Бургас", дружеството "Топлина" е нарушило разпоредбите да не инвестира средствата на фондовете си в собствени финансови инструменти или в такива на свързани лица с близо 13 млн. лева".
В отговор от Комисията за финансов надзор са коментирали, че пенсионния фонд е проверяван много пъти през годините. "През 2020 г. в "Топлина" е извършена и обща проверка, направени са 30 препоръки и всички те са изпълнени от дружеството“, казват от финансовият регулатор.
За изгарянето на отпадъци докладът цитира разследване на Свободна Европа, което показва, че ТЕЦ "Брикел" е изгорила 17.6 хиляди тона отпадъци през лятото на 2019 г.
Информация на организацията, получена след няколко съдебни дела показва, че МОСВ е дало разрешение там да се изгорят в "експериментален режим" до 500 хиляди тона отпадъци. Компанията твърди, че реално изгорените обеми са далеч по-малки: 78.9 хиляди тона отпадъци между ноември 2018 г. и януари 2020 г.
И четирите български дружества, в които след 2018 г. се е произвеждала електроенергия с горене на отпадъци, на практика са част от Въглищната империя. Изнесените по-горе данни на МОСВ и на самите предприятия показват, че общо са били изгорени 111 хиляди тона отпадъци.
Ето още какво се казва в доклада:
„В стратегията на Въглищната империя е включена и важна нова задача – да „позеленее“ и да се опита да се възползва активно от прехода на Европейския съюз към нисковъглеродна икономика.
За целта през 2020 г. е основана Платформата „От кафяво към зелено“. Дейностите ѝ варират от стратегии за модернизация на предприятия от въглищната индустрия и квалификация и преквалификация на заети в сектора до опазване и укрепване на здравето на хората, опазване на природата и екологичното равновесие, „утвърждаване на човешката нравственост, милосърдие и благотворителност“.
Този подход попада в определението „грийнуошинг“ („боядисване в зелено“) - използването на зелен ПР и маркетинг, за да се убеди обществото, че продуктите, целите и политиките на компанията са екологични, докато в действителност продължават да извършват дейности с негативно въздействие върху околната среда и климата.
Стратегиите за грийнуошинг създават реална опасност средствата за енергийния преход да бъдат пропилени за съмнителни проекти, вместо да финансират дългосрочни и устойчиви решения за енергийна независимост чрез възобновяеми източници с участието на гражданите.“
