България придобива репутация на „рай“ за генериране на облаги от престъпления или изпиране на пари. Това се казва в Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансирането на тероризма в България, изготвена от Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/.
В документа се посочва, че територията на България е част от установен търговски и транспортен коридор между Средния Изток и Европа, известен като „Балканския маршрут”.
„Маршрутът се използва за престъпни цели, в т.ч. контрабандата на стоки и трафика на наркотици, хора, оръжия, като едновременно стоки и средства със законен и незаконен произход преминават през маршрута към или от Централна/Западна Европа или Североизточна Европа и Азия“, алармират от ДАНС.
„Балканският маршрут” служи още като коридор за транспортирането през границата на големи суми пари в брой към и от Европа. В отделни случаи има данни за използване на системи като „хавала” за целите на финансирането на тероризма, свързани с мигрантските потоци от последните години.
В документа се посочва, че местни видни политически личности представляват висок риск от изпиране на пари, включително за влагане и разслояване на средства в чужбина. Впоследствие тези суми се връщат в ЕС и България по редица схеми.
„Това е един от най-високо рисковите фактори предвид факта, че последствията потенциално могат да доведат до политическа и социална нестабилност“, отбелязват от ДАНС.
Тъй като българският финансов сектор генерира сравнително малка част от БВП основната част от изпираните средства „преминават” през българската финансова система, без същата да е “крайна” дестинация за интегриране на тези средства в различни финансови продукти.
„В банковия сектор, преводите в страната, презграничните преводи и касовите тегления са методите, които преобладават в случаите на изпиране на пари. Налице са тенденции за използването на тези средства предимно от страна на местните юридически лица за улесняване на изпирането на пари, придобити от данъчни престъпления“, се казва в доклада.
Рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм са потенциално повишени в случаите на нови продукти като виртуалните валути, които се нуждаят от допълнителен задълбочен анализ, отбелязват от ДАНС.
Съществуват редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му фази. Най-уязвимите за изпирането на пари икономически сектори включват горивата и въгледобива, търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с еврофондове.
„Малките и средни предприятия се очертават като по-уязвими за рискове от изпиране на пари, тъй като не са обект на същия контрол от страна на държавата, на какъвто са подложени по-големите предприятия. Пример за това е секторът на недвижимите имоти, по отношение на който не се прилагат изисквания за лицензиране или регистрация и който не разполага с ефективен механизъм за саморегулация. В резултат на това, по отношение на сектора е налице по-висока степен на уязвимост за инвестиране на средства с престъпен произход“, се подчертава в Националната оценка на риска.
От ДАНС констатират, че значителна част от българската икономика е зависима от разходването на държавни и бюджетни средства и възлагането на различни видове обществени поръчки и публични дейности, които се свързват с възможността за незаконно присвояване на публични средства от страна на видни политически личности и потенциално замесени лица от частния сектор. Друг значителен източник на финансиране, свързан с различни измами, са еврофондовете.
„В този смисъл, публичният сектор е потенциално основен източник на средства, които могат да бъдат присвоени по престъпен начин, и впоследствие да бъдат влагани и разслоявани чрез различни способи“, се казва в доклада.
Общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм са регистрирани от настоящия доклад на ДАНС.
