Известният с прякора си "Кокаиновия крал" Евелин Банев-Брендо беше изправен пред процеси в три държави за пране на пари и наркотрафик (Италия, Румъния и България), когато за последно беше видян публично на заседание в Софийския апелативен съд през септември 2015 г. Така Рон Сеновъц от Радио Свободна Европа/Радио Свобода започва своя обзорен материал за пътя на Брендо от другата страна на закона, пише БГНЕС.
Банев беше задържан в България през 2012 г. и предаден на италианските власти за процес в Милано. В Букурещ румънските власти също поискаха екстрадицията му по подобни обвинения. Тогава Италия позволи на Банев да се върне временно в София през 2015 г., за да присъства на българския му процес. След това той изчезна - очевидно избягвайки и укривайки се, преди властите да могат да го върнат в Италия или да го екстрадират в Румъния.
Оттогава той е осъден задочно от италиански съд на 20 години затвор, от румънски съд на 10,5 години и най-накрая от български съд – всички случаи са за престъпления за пране на пари или контрабанда на кокаин.
Интерпол от четири години безуспешно в търсене на Банев. Сега Банев може да добави Швейцария към списъка си на преследващите го. Прокурорите там повдигнаха обвинения срещу Банев този месец, заедно с обвинения срещу Credit Suisse и един от бившите служители на швейцарската банка, за които се твърди, че са помогнали за пране на около 39 милиона долара от наркотици чрез банката.
В съответствие с обичайната практика по швейцарското законодателство, прокурорите не посочиха Банев, когато обявиха обвинителните актове на 17 декември. Вместо това те описаха българския заподозрян като бивш борец, вече осъден в няколко европейски държави за трафик на наркотици и пране на пари - включително случая, довел до 20-годишната му присъда в Италия през 2017 г. Те също така отбелязаха, че той е издирван от Интерпол от 2016 г.
Това е случай, който илюстрира как швейцарските следователи смятат, че международните организирани престъпни групи са използвали връзките си с престъпния свят на България, за да изпират незаконно получени пари и да заличат престъпния им произход.
"Борци" като синоним на "мафия"
Банев се записва в Националната спортна академия в България през 1985 г. и често пътува в чужбина за състезания по борба преди краха на комунизма. Той е представял както своя софийски клуб по борба, така и националния отбор на България.
След падането на Желязната завеса той заживява в чужбина и натрупва цяло състояние - уж като инвеститор в недвижими имоти.
Историята на Банев в началото на 90-те изглежда подобна на много борци и щангисти в България, които използваха мускулите си, връзки с държавни спортни клубове и международен опит, за да се обогатят. Мнозина станаха телохранители на първите милионери в България в посткомунистическата епоха, които бяха образували "конфедерация на индустриалците", която те нарекоха "Г-13". Номенклатурните босове на борците в Г-13 са бивши агенти на тайните служби, чийто начален капитал изглежда идва от български държавни фондове от комунистическата епоха, до които са имали достъп в чуждестранни банкови сметки - най-вече в Австрия, Лихтенщайн и Швейцария.
Скоро българските борци, превърнати в бодигардове, започнаха да оперират със собствените си съмнителни служби за "сигурност". След това се преместиха в застрахователни фирми и недвижими имоти.
Всъщност толкова много български борци станаха поддръжници на номенклатурната мафия в страната, че обикновените българи в началото на 90-те започнаха да наричат всички фигури от организираната престъпност в страната "борци".
Но през 2013 г., когато италианският разследващ журналист Роберто Савиано публикува книгата си "Нула, нула, нула" за италианската мафия и нейните международни връзки, Банев беше единственият българин, когото Савиано спомена по име. Позовавайки се на разследване в Торино от италианските власти, Савиано определи Банев като лидер на българска група "брокери", която през 2005 г. беше организирала транспортирането на тонове кокаин от Южна Америка, Карибите, Африка и Испания до мощни италиански престъпни семейства .
По това време Банев е жител на Швейцария с банкови сметки в Credit Suisse.
Обвиненията в Швейцария
Според швейцарските прокурори българският борец, когото търсят, е бил жител на Швейцария, когато е депозирал милиони долари по швейцарски банкови сметки между 2004 и 2008 г.
Според обвиненията, парите са били използвани за закупуване на недвижими имоти в Европа - прехвърляне на милиони долари от незаконни печалби от наркотици в легално обращение чрез изпращането им чрез сметки в една от най-известните банки в Швейцария. Общият размер на изпраните средства остава неизвестен за властите. Но швейцарските прокурори казват, че от 2004 до 2008 г. над 89 милиона долара са били контролирани от престъпната организация, с която е работил българският борец.
Швейцарските прокурори също казват, че неназована жена, бивш служител на Credit Suisse, е помогнала на българския борец да изпере близо 18 милиона долара чрез банката, без да предупреди властите за съмнителния произход на средствата. Описвайки жената като бивш старши изпълнителен директор на банката, който "е бил запознат със света на борбата", прокурорите я обвиняват в утежнено пране на пари.
Междувременно Credit Suisse е обвинена в нарушаване на швейцарските закони, както и на собствените си вътрешни директиви. Тези закони включват Федералния закон на Швейцария за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, както и Наредбата на Федералната банкова комисия за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Прокурорите твърдят, че Credit Suisse е била наясно с операциите по пране на пари още през 2004 г.
Банката казва, че "ще се защитават енергично" срещу обвиненията, когато делото бъде разгледано по-нататък от Швейцарския федерален наказателен съд.
Ако бъде призната за виновна от Швейцарския федерален наказателен съд, Credit Suisse може да бъде осъдена да се откаже от печалбите, получени от транзакциите, както и да плати глоба до 5 милиона долара.
Credit Suisse отрича обвиненията, като казва, че регулаторен доклад за прането на пари от 2004 г. е установил, че банката спазва всички изисквания. Изявление на Credit Suisse също насочва вниманието към правен преглед, който банката е възложила през 2016 г. Според изявлението на банката, прегледът, финансиран от Credit Suisse, също установява, че мерките за борба с прането на пари са "правилни и подходящи през разглеждания период".
