Преди 2024 година името на Мартин Божанов беше неизвестно за широката публика. След неговото убийство на 31 януари в столичния кв. "Горна Баня" обаче се оказа в центъра на политически и съдебни разкрития, които достигат до най-високите етажи на властта. Божанов, наричан Нотариуса, се свързва с имотни измами, търговия с влияние и мрежа за рекет, обхващаща ключови институции.
Ето какво се стана ясно през тази година по темата около неговото убийство.
Кой е Мартин Божанов
Той е 50-годишен мъж, който приживе твърди, че се занимава с търговска и консултантска дейност. Има едно име, но два единни граждански номера. Женен е четири пъти, има три развода. Вдовицата му е служителка на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).
Медийно разследване го уличава като крадец на жилища. Разследван е от прокуратурата за имотни измами и заплахи срещу магистрати. Разкрития го сочат за посредник между мафията и съда, брокер на влияние в съдебната власт. Прокуратурата не казва дали има доказателства за това.
Името на Мартин Божанов се споменава за първи път в разследване на Нова телевизия от 2004 г. Трима души говорят пред медията как са загубили жилищата си чрез имотна измама, извършена от Божанов.
Името на Нотариуса е осветено отново през 2021 г. в разследване на неправителствената организация "Антикорупционен фонд" (АКФ) за ресторантьора Веселин Денков. Той беше задържан през 2020 г. по обвинение в участие в престъпна група за лихварство и изнудване. В разследването бяха излъчени записи на разговори, които жената на ресторантьора Денков - Ивайла Бакалова, е направила с адвокати и консултанти, докато мъжът ѝ е в ареста. В тях се коментират суми, които тя трябва да даде, за да го пуснат - най-малко 100 000 евро. Един от многократно споменатите в разследването е Мартин Божанов.
Ръководството на Софийската районна прокуратура (СРП) подаде оставка заради свидетелства за връзките на Нотариуса с хора на ключови позиции в съдебната власт. Името на Божанов се оказа замесено в 25 дела и прокурорски преписки, повечето от тях - в СРП. Нито едно обаче не е стигнало до съд.
Подалата оставка шефка на СРП Невена Зартова каза, че има приятелски отношения със сътрудника на Нотариуса - адвокат Велимир Атанасов, но не обсъждат работата му.
SS club
Божанов е бил собственик на таен клуб за магистрати на ул. "22 септември" в кв. "Гео Милев", близо до Специализираната прокуратура. Разкритието е на журналиста Николай Стайков, лице на АКФ и бивш зам.-главен редактор на "Капитал".
В клуба се е влизало само с членски карти, а членовете му са съдействали на Божанов по конкретни съдебни казуси. Според БНТ името на клуба "SS" се разшифрова като "съдебни съмишленици" или "съдебно съдействие".
Покуратурата претърси и обискира клуба, като иззе флашки, компютри и записи от охранителните камери. Смята се, че той е затворил малко след закриването на специализирания наказателен съд и прокуратура през април 2022 г. Още: Вътрешният министър разкри какво е иззето при обиските в частен клуб в София
Софийската градска прокуратура междувременно каза, че знае за съществуването на клуба от края 2022 г. Информацията ѝ е дадена от ГДБОП с мнение, че Божанов е част от организирана престъпна група за търговия с влияние. Разследващите не са споменали имена на магистрати, за които има данни, че са били под някаква форма на зависимост.
Защо е на свобода
Срещу Нотариуса в годините назад има десетки подадени сигнали, които не са довели до ефективни разследвания.
Божанов е уличен в заплахи срещу поне двама съдии - Цветко Лазаров и Владислава Цариградска. През 2020 г. те казаха пред Висшия съдебен съвет (ВСС), че са били заплашвани от него във връзка с разглеждани от тях дела. Съветът уведоми за случая лично тогавашния главен прокурор Иван Гешев, но реакция на прокуратурата не последва.
Цариградска каза пред bTV, че още в края на 2022 г. МВР е предало на прокуратурата данни за организирана престъпна група за търговия с влияние, свързана с Божанов. Прокуратурата обаче не го е разследвала за това, а за имотни измами, пране на пари и принуда.
Имал ли е покровители?
При кражбите на имоти, за които Нова телевизия разказва през 2004 г., и в трите случая жилищната продажба е направена от един и същи нотариус - Слави Крашевски.
По информация на Нова телевизия още тогава Божанов е имал 3 страници досие за многократни измами. Бил е обявен и за международно издирване. Същата година от адвокатската стая на Върховния касационен съд изчезва дело срещу Крашевски. Заподозрян е Божанов, но през 2006 г. споменатият вече съдия Георги Ушев (беше председател на Апелативния специализиран съд преди спецправосъдието да бъде закрито със закон) го оправдава на първа инстанция.
Според разследването на Антикорупционния фонд Нотариуса е бил брокер на влияние в съдебната власт, рекетирал е семейства, отнемал е бизнеси. Според президента Румен Радев Мартин Божанов е имал и политическа протекция.
Заплахите срещу съдия Цариградска
След смъртта на Божанов заплахите срещу съдия Цариградска зачестиха, като бяха насочени включително и срещу живота на нейните съпруг и деца.
През февруари лично шефът на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) Явор Серафимов съобщи, че зад тях стои психически неуравновесен мъж с прозвището Червения пират. Цариградска оспори тази версия и предположи, че той е изпълнявал нечия поръчка. Още: Дори “Червеният пират“ да е изпращачът на заплахите, авторите са други: Атанаска Дишева в “Отговорите“ (ВИДЕО)
Впоследствие полицията задържа Илко Захариев (Червения пират), но на 13 март той беше освободен от ареста с определение на съда, тъй като доказателствата срещу него не са достатъчно, а и съществува вероятност психическото му състояние да не позволява той да носи наказателна отговорност. Според потърпевшата Цариградска "дори действително този "психически неуравновесен" човек "със скитнически начин на живот" да е фактическият изпращач на електронните съобщения, това не означава, че не се касае за усложнена съучастническа престъпна дейност".
Първа комисия в парламента, но без резултат
В крайна сметка и 49-ото и в 50-ото Народно събрание бяха създадени временни комисии със задачата да установят всички факти и обстоятелства за дейността на Нотариуса.
В 49-ия парламент първоначално предложенията за комисия бяха две - на "Продължаваме промяната - Демократична България" и на ГЕРБ и ДПС. Преди началото на дебата обаче стана ясно, че ''сглобката'' е обединила двата законопроекта, а за председател на комисията беше избран Никола Минчев от ПП-ДБ.
Призив за такава комисия отправи по-рано седмица Антикорупционния фонд. И санкционирания по "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски също поиска такава комисия, ПП-ДБ се включиха с искане изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов да бъде изслушан в Народното събрание. По-късно ГЕРБ и БСП също обявиха, че ще подкрепят идеята за анкетна комисия по темата.
По време на първото заседание директорът на "Антикорупционния фонд" Бойко Станкушев посочи, че българските институции нямат навика да спазват закона, особено в частта за достъп до обществена информация, а след това представи колегите си. Николай Стайков припомни разследването на АКФ "Списък за бърз контрол" и разказа за срещата с министъра на вътрешните работи по това време Бойко Рашков като посочи, че на срещата е присъствал и сегашният (към момента на заседанието) министър на вътрешните работи Калин Стоянов, който тогава е шеф на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност".
След това депутатите изслушаха Цариградска, прокурор Невена Зартова гръцките бизнесмени Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис. "Този механизъм и тази мафиотска структура, която беше изправена и срещу мен, се случва с много сериозно политическо влияние, медийно участие, злоупотреба от страна на прокуратурата както с бездействие, така и с репресивно разследване, както и със злоупотреба със специални разузнавателни средства или с частни копроматни банки", каза по време на заседанието Цариградска.
Второто заседание предвиждаше да бъдат изслушани бившата Мис България Ивайла Бакалова и партньорът ѝ Веселин Денков, които първи разказаха за кръга около Нотариуса. Те посочиха съдиите Андон Миталов (санкциониран по "Магнитски" от САЩ), Георги Ушев, Галя Георгиева, бившия главен прокурор Сотир Цацаров, прокурора Димитър Франтишек като съпричастни към репресията, която им е била наложена, след като анонимни свидетели заявили, че Денков финансира протестиращи срещу Бойко Борисов и Иван Гешев през лятото на 2020 г.
За следващото заседание последва имаше любопитен развой. Градският прокурор на София Илияна Кирилова, която трябваше да се яви на 14 март, изпрати писмо 30 минути преди началото на заседанието, в което посочва, че "учтиво отклонява поканата". Основната посочена причина от Кирилова е, че с изнасянето на данни пред депутатите може да се повлияе на започналите досъдебни производства, свързани с убийството на Божанов, както и с мрежата, свързана с него в съдебната система. Още: "Саботират заседанието ни": В комисията "Нотариуса" не са доволни, че прокурор им върза тенекия
Следващата седмица "на гости" за изслушване в комисията беше бившият главен прокурор Сотир Цацаров. "Ако временната парламентарна комисия наистина иска да стигне до истината, би трябвало може би да остави политическия пиар малко по-встрани и наистина да поиска документи. Мълчах достатъчно дълго. Остават скрити истинските имена. Истинските причини за задържането на Веселин Денков останаха неизвестни и досега, а някой дължи отговор за имената на посредниците и за имената на посетителите на SS club", заяви той, повтаряйки опорните точки на лидера и депутатите от ГЕРБ. Той обяви, че нито е чувал, нито е виждал Нотариуса.
ГЕРБ и ДПС се опитаха да провалят следващото заседание на комисията като саботираха кворума. Така заседанието започна бурно, с размяна на реплики и заплахи. Междувременно БСП се опитаха да използват скандала и се оплакаха, че не са имали достатъчно членове в комисията. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова дори заплаши, че ако депутатите не съберат кворум за 30 минути, тя ще си тръгне, което и направи. Градският прокурор на София Илиана Кирилова, която в крайна сметка реши да се яви, нарече случващото се за "изтезание" и "цирк".
Кирилова говори пред депутатите, преплитайки на моменти отговорите на актуални въпроси и такива, отправени към нея в заседанието, на което тя отказа да присъства. От думите ѝ се разбра, че не е "инсталирана, за да защитавам нечий интереси", "не съм закусвала, не съм обядвала, не съм вечеряла в "Джуджетата" (ресторантът на Петьо Петров-Еврото "Осемте джуджета" - бел. ред.), "не съм работила с Петров дълги години като следовател". Освен това тя каза, че не е познавала Мартин Божанов-Нотариуса, но е била на мястото на убийството му, защото са й се обадили от СДВР.
На 16 април пред комисията се яви и бившият главен прокурор Иван Гешев. "От тази комисия няма никакъв смисъл. Дойдох тук само от уважение към институцията, това, което е останало от нея", заяви той, като дори си позволи да обиди депутатите. Той не каза нищо конкретно, нападна доскорошното управляващо мнозинство и ги обвини, че правят политическа кампания.
В крайна сметка комисията събра множество документи, които са свързани с изследваните обстоятелства за дейността на групата на Божанов, както и за работата на прокуратурата и другите държавни органи, които е трябвало да ѝ противодействат. Изготвеният проект за доклад, обобщаващ дейността на комисията и анализиращ събраната информация, не беше внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание поради бойкот от страна на част от парламентарните групи и поради прекратяване на пълномощията на 49-ото Народно събрание.
Втора комисия - същият резултат
На 3 юли със 117 гласа "за" и без дебати – мнозинството в 50-ото Народно събрание подкрепи създаването на нова временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства за дейността около групата на Нотариуса и Петьо Петров-Еврото. "За" нея гласуваха всички, без депутатите на ГЕРБ и ДПС.
На първото заседание беше направен опит да се извика изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, но то беше провалено.
Комисията изслуша представителите на Антикорупционния фонд Андрей Янкулов и Николай Стайков. Представителите на фонда разказаха, че са публикували справка на ГДБОП, на база на която е започнало разследването срещу групата на Нотариуса от Софийската градска прокуратура. В нея се съдържат свидетелски показания и данни за свързаност с групата на Мартин Божанов на хора от системата на МВР, магистрати и хора от службите.
Николай Стайков поясни, че показанията говорят за връзки с магистрати, разказва се, че Нотариуса е бил касичка на бивш магистрат, както и че е получил 1 000 000 лв. от българска банка, на която групата му е помогнала да спечели съдебно дело.
Изповедта на Пеевски
На 25 юни изненадващо съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, се яви пред комисията. В началото на заседанието на комисията Пеевски, който не е неин член, представи информация за работата си като следовател от справка, поискана от прокуратурата.
След като прочете справката, Пеевски обяви, че ще помоли членовете от ДПС да поискат изслушването на бившия председател на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Христо Иванов за зависимости в съдебната система.
"Христо Иванов колко срещи е имал с председателя на съда г-жа Захарова (председателя на ВКС Галина Захарова - бел. ред.), колко срещи е имал с главния прокурор, предлагал ли е прокурори, както се носи по медиите, искал ли е да кадрува в съдебната система, искал ли е да овладее прокуратурата, водил ли е такива разговори, с кой и как и, разбира се, Съюзът на съдиите - какво общо има Христо Иванов с него и други колеги от "Продължаваме промяната - Демократична България", заяви Пеевски пред депутатите от комисията. Още: Надежда Йорданова: Изслушването на Пеевски в комисията за Нотариуса беше симулация
"Накуцва опитът ви да направите паралел между мен и Делян Пеевски" - така Христо Иванов се обърна към представителите на ДПС по време на следващото заседание. Комисията реши да изслуша бившия лидер на "Да, България" по предложение на ДПС, което бе направено като контрапредложение на искането за изслушване на Пеевски. По време на заседанието между Иванов и Хамид Хамид имаше размяна на реплики. Депутатът от ДПС дори го попита дали е "оправял делата на Иво Прокопиев", като му каза, че "се носят легенди колко галона уиски е изпил с председателя на ВКС Лозан Панов".
На 15 август пред комисията се "яви" дистанционно и бившият собственик на КТБ Цветан Василев. Това се случи след опит на администрацията да спре изслушването с "технически проблеми". Членът на комисията и бивш правосъден министър Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България") съобщи от трибуната, че администрацията опитала да попречи на изслушването като отказала да предостави техника за онлайн разговора с пребиваващия в Белград подсъдим банкер. Тя съобщи, че е осигурена лична техника от депутати и предложи заседанието да приключи след изчерпване на дебатираната точка.
В крайна сметка изслушването се състоя. "Петьо Петров - Еврото е доказано основен участник в организацията на удара срещу КТБ през 2014 г.", каза Цветан Василев. Василев определи Еврото като главен технически организатор на подготовката на удара срещу банката и впоследствие на повдигането на обвиненията, направени от Иван Гешев. "Каква точно е била организацията на този кръг от "Осемте джуджета", не мога да твърдя, защото той съществува след удара срещу банката", заяви още бившият банкер.
На 12 септември временната парламентарна комисия приключи с изслушването на различни гости. Мнозинството в комисията реши да изготви доклад за дейността на комисията, който да бъде изработен от сътрудниците в рамките на две седмици.
През 2025 година се очакват резултатите от множество проверки, назначени след смъртта на Нотариуса - на прокуратурата, на полицията, на сформираната комисия във ВСС.
