Регистър на сочените за руски шпиони в Европа през последните 5 г. беше публикуван в социалните мрежи. В него се цитират открити източници за случаи на арести с обвинения за шпионаж в полза на Руската федерация от 2018 г., пише в. "Сега".
Според данните в регистъра най-много заловени руски шпиони за това време има в Полша. През миналата година там са задържани за шпионаж 7 души, сред които журналист, чиновник и трима предприемачи. През 2021 г. пък е бил арестуван Януш Ниедзвиецки, който ръководи крайнодясна партия в Полша с интереси до тези в Кремъл.
България се нарежда втора в регистъра по брой обвинения срещу предполагаеми руски агенти с общо 7 през последните 5 г. Единственият политик сред тях е шефът на НД "Русофили" Николай Малинов, който още не е чул присъда на първа инстанция, въпреки че беше привлечен към отговорност през 2019 г. Според разследването Малинов е комуникирал с две организации, базирани в Русия, от които получавал задачи срещу заплащане в няколко направления. Трябвало да се създаде проруска партия, която да преориентира България на Изток, тв канал и сайтове, които да обслужват тези цели, както и неправителствена организация и аналитичен център. Съдебната фаза започна чак през 2021 г., като делото веднъж беше върнато от Специализирания наказателен съд заради неспазване на срокове. След закриването на спецправосъдието делото продължи в Софийския градски съд.
2022 was a real blood bath for #Russian intelligence services in Europe. Arrests, expulsions and de-conspirations made Russian spy life harder. I have put together quick dashboard with known cases (last 5 years). Let's have a look what we know. 1/🧵https://t.co/D4xZ0gDxyF
— Intel Takes (@inteltakes) January 2, 2023
Другият случай от България е побългареният вариант на "Петорката от Кеймбридж". Става дума за огласеното от главния прокурор дело през март 2021 г. срещу шестима души, които са привлечени към наказателна отговорност за шпионаж в полза на Русия. Тогава държавното обвинение разпространи видеокадри и аудиозаписи от срещи между заподозрените, а главният прокурор обяви, че разкритата афера е без аналог от Втората световна война насам. Според обвинението 74-годишен бивш шеф в българското военно разузнаване, изкарал преди 1989 г. школа в руското ГРУ, е сформирал и ръководил 6-членна шпионска група. Затова и прокуратурата му дава кодовото име Резидент. В групата са още съпругата на Резидента, бивш негов подчинен и настоящ шеф на секретното деловодство на българския парламент, зам.-директор на бюджетната дирекция на Министерството на отбраната, както и двама действащи служители на служба "Военно разузнаване".
Въпреки че членовете на предполагаемата шпионска група бяха предадени на съд, делото беше прекратено през март 2022 г., след като Софийският военен съд прие, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения в досъдебното производство, които са застрашили правото на защита на обвиняемите. Това впоследствие беше потвъдено и от Военно-апелативния съд, който също прекрати съдебното производство по "невижданата" шпионска афера. От близо една година всички подсъдими за шпионската афера са на свобода срещу парична гаранция от 2000 лв., а съдебният процес не е започнал по същество.
През 2022 г. в Германия са заловени четирима души за шпионаж. Сред тях има военен и служител на разузнаването, както и руски учен и бизнесмен, който е изпълнявал роля в технологичния шпионаж. В Швеция арестуваните през миналата година също са четирима, като всички са работили за руското военно разузнаване ГРУ. Последна в списъка е Норвегия, където през 2022 г. е задържан изследователят в Тромсьовския университет Михаил Микушен, който според обвинението е работил в ГРУ с фалшива самоличност на гражданин на Бразилия.
ОЩЕ: Спецпрокуратурата влезе в ДАНС, разследва за шпионаж в полза на Русия
