Бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и бивш съветник на президента Росен Плевнелиев - Димана Ранкова, е осъдила прокуратурата да ѝ плати 48 000 лв. обезщетение заради водено срещу нея разследване. Прокуратурата ѝ дължи още 6400 лв. за адвокат, както и лихвите, установи проверка на в. "Сега" в съдебните регистри.
Ранкова е постигнала съдебна победа по силата на закона за отговорността на държавата в края на 2016 година. От делото на Ранкова срещу прокуратурата се вижда, че вместо да приключи за няколко месеца, разследването е протакано години.
В исковата си молба до Софийския градски съд Ранкова разказва, че в периода 25 февруари 2010 г. - 10 юли 2014 г. е била незаконно обвинена в тежко умишлено престъпление, като действията на прокуратурата ѝ причинили сериозни неимуществени вреди. Обвинението ѝ за длъжностно престъпление гласи, че през лятото на 2006 г. като зам.-шеф на КФН, за да облагодетелства трети лица, дала становище на Централния депозитар за две борсови сделки с акции, от което могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Всъщност делото срещу Ранкова продължило, защото прокурор от Върховната касационна прокуратура не се съобразил с мнението на колегите си от двете по-долни инстанции и не прекратил разследването. Тъй като това постановление станало достояние в парламента, Ранкова подала оставка от КФН.
След това от градската прокуратура за втори път прекратили делото заради липса на престъпление, а от апелативната пак потвърдили. От ВКП отново отменили прекратяването. По това време Ранкова била съветник по финансовата политика президента. След като постановлението на ВКП било пратено на държавния глава, тя се почувствала компрометирана и се оттеглила и от този пост, става ясно от съдебното решение.
След като години наред прокуратурата не внесе обвинителен акт срещу Ранкова, тя се възползва от правото си да поиска процесът да влезе в съда, или да бъде прекратен. През юли 2014 г. той е окончателно прекратен от съда. Разследването обаче навлича здравословни проблеми на Ранкова.
От прокуратурата се защитават, че нямало връзка между напускането ѝ от КФН и президентството с воденото дело, както и че не то било причина за здравословните ѝ проблеми. Твърдят още, че искът ѝ за 48 хил. лв. е прекомерен. Съдът обаче не е съгласен с тези аргументи. Според магистратите срокът на разследването е "твърде неразумен" за дело, което би трябвало да приключи за няколко месеца. Решението на градския съд е потвърдено от апелативния, а ВКС е отказал да го гледа.
