На 2 август Андон Балтаков, генералният директор на Българското национално радио (БНР) обяви, че напуска поста, като посочените от него мотиви бяха "дълбоко лични". Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за временно изпълняващ длъжността Милен Митев - юрист и директор на дирекция "Административна" в радиото. Сега регулаторът има три месеца да проведе конкурс за нов титуляр. Балтаков беше избран за директор през януари 2020 г., след скандала с опита за сваляне от ефир на дългогодишния водещ на сутрешния блок на програма "Хоризонт" Силвия Великова и последвалото безпрецедентно дълго спиране на ефирното излъчване на програма "Хоризонт" на 13 септември 2019 г.
Публикуваме част от интервюто на "Дневник". От медията са разговаряли с него в деня след като СЕМ гласува оставката му.
Защо напуснахте БНР?
- Решението не стоеше на дневен ред до около преди месец, но ситуации, които са свързани с личния ми живот и начина, по който се развиват ситуациите в БНР и извън него по отношение на БНР, ми дадоха достатъчно аргументи, за да стигна до това решение. То не е нито емоционално, нито прибързано. Най-малкото защото аз като натюрел, професионалист и човек обмислям всичко, което правя в детайли, за да стигна до определено решение.
Три са факторите, които въздействаха за това решение:
Първият е свързан с личната ми сигурност.
Вторият е свързан с опитите от няколко месеца за саботаж на работата ми.
Третият е свързан с липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за това, което правя.
И трите фактора, може би са навързани къде с по-тънка, къде с по-дебела нишка. Но бяха достатъчно подплатени с факти от изминалите няколко месеца, за да стигна до това решение. Купих си билета на рождения ми ден на 15 юли. И обявих решението си в понеделник, защото изчаквах радиото да не стане новина, а това да бъде нормален преход, край на едно управление, дори и преждевременно, и колкото се може едно нормално начало за един нов ръководител и ръководен екип.
Какво имам предвид, когато говоря за личната ми сигурност?
- В периода 23-24 юни до 26-27 юни бях в Североизточна България на посещението на радиостанциите в Шумен и Варна и на фестивала "Варненско лято", чийто медиен партньор е БНР. Срещите, които направих с колегите в тези две програми, бяха свързани с реформата, която за мое голямо щастие приключи успешно в края на миналия месец. Тя е свързана с промяна на начина, по който се формира работната заплата и оценката на трудовото представяне на всеки един в радиото. Реформа, която никой преди това не е успял да направи. Реших да посетя всяка една от радиостанциите и да посрещна въпросите, които колегите имат по отношение на тяхното бъдеще лице в лице или очи в очи, за да се разработи система, която да възнаграждава най-добре представящият се колега.
Когато се прибрах в неделя, отключвам си вратата на апартамента в центъра на София и виждам кални стъпки. Първоначално си помислих, че може би аз съм влизал и излизал, което не е типично за мен да оставям апартамента така. След това оставих куфара в една от спалните и видях, че гардеробът е отворен. Нищо не беше откраднато. Когато влязох в хола, видях оставена мръсна чаша с чай на барплота. И тогава ми стана ясно, че някой е влизал.
Подадохте ли сигнал в МВР?
- Някой е влизал в апартамента ми, но не можах да разбера как. Аз живея на втория етаж в центъра и прозорецът не беше счупен. Какво се оказа - влязъл или са влезли през терасата на апартамента. Първото нещо, което са направили, аз ще ви покажа и снимки, това е бил целенасочен взлом, а не опит на някой наркоман или бедняк да вземе някакви пари и вещи. Излезли са през входната врата, тъй като резервният ми ключ беше до вратата.
Ако някой е искал да открадне нещо, е можел да изнесе целия апартамент. Най-малкото - американския ми паспорт беше на достъпно място. Нито електроника, нито американски кредитни карти. Започнах да анализирам ситуацията и видях, че резервният ми ключ, с който очевидно са излезли, го няма. Както си бях с пакетирания куфар, го взех, отидох до радиото да си взема автомобила и заминах за Благоевград, където живее сестра ми. И така живях последната предизборна седмица - на куфар.
Не сигнализирах столичната полиция, защото знаех, че това щеше да бъде поето като опит да се компрометира радиото и генералния му директор, за търсене на някакви дивиденти. Консултирах се с няколко криминалисти, които ми казаха, че това, за което говоря, е опит за сплашване.
Междувременно се свързах със служебния вътрешен министър Бойко Рашков. Говорихме много накратко и му обясних набързо. Казах му, че се притеснявам и че телефонът ми се подслушва, и бих искал да се видим на живо. Той каза "да, разбрах" и разговорът беше дотам. Няколко дни по-късно информацията стигна и до министър-председателя Стефан Янев, с когото се видях на 4 юли в кабинета ми, когато той беше дошъл за интервю в БНР.
Аз го поканих, за да споделя притесненията ми. Не последва никаква реакция на самата държава. Най-малкото очаквах дори от куртоазия някой да изпрати човек, за да обясня какво се е случило и защо се притеснявам и най-малкото да ми даде категорично становище, че това не е заплаха. За мен това е атака, опит за сплашване. Аз не съм параноик, но ако аз не съм сигурен за собствената си безопасност, как да доведа семейството си тук.
Много съм разочарован от България, защото дойдох с искрени цели и желание да помогна с опита и връзките, които имам в световен мащаб, но нямаше желание за това. След като близо седмица след срещата ми с министър-председателя не последва абсолютно нищо, реших да си направя подарък.
Както ви казах, има и други два фактора, които допринесоха за убеждението ми, че за мен няма място нито в БНР, нито в държавата. Усещането за липса на заинтересованост какво се случва с един ръководител, който е информирал най-високите нива в една държава, и липсата на каквато и да е реакция е за мен наистина обезпокояващо.
Как си го обяснявате?
- Нямам представа.
Имате ли отговор на въпроса кой би ви сплашил?
- Възможно е да са представители на икономически интереси, които са засегнати от моята политика на изключителна прозрачност и липсата на толериране на когото и да било и неучастието ми в каквито и да е схеми.
Имате ли конкретни съмнения?
- Имам съмнения, но няма как да ги спомена публично, защото нямам достатъчно факти. Разбира се, зад това може да се крият и политически интереси, недоволни от начина, по който управлявам БНР, и реформата, която бях започнал в цялата система. И третото, което много бих искал да е истина, е да се окаже, че това е някакъв опит за грабеж.
Този епизод в живота ми беше точката на преобръщане, на пречупване, на "оттук назад път няма". Аз си казах, че ако не мога да съм сигурен за себе си, не мога да съм сигурен за семейството си. Няма как да продължа да живея тук.
