Тези хора са изключително първосигнални – те са на дъното на социалната прослойка, техният начин на живот определя и тяхното съзнание. Това заяви адвокатът на семейството на Виктория Маринова – Андрей Желязков, който е бивш полицай.
Според Желязков заподозреният за убийството на Виктория Северин Красимиров бил обременен генетично до някаква степен. Причината – баща му Северин Зоров Ангелов, който се е самоубил през 2008 година и цял живот се занимавал с кражби, основно на цветни метали. Желязков и колегите му се занимавали често с него преди години. Единственото, което вълнуваше Северин Ангелов, е какво да открадне, да си напие и да набие жена си. Той не призна сина си – затова Северин носи имената на майката си, Надеждов Красимиров, добави Желязков и обяви, че няма данни друг да е извършител.
Адвокатът е сигурен, че няма никакъв шанс Северин Красимиров да бъде изкаран невменяем.
Докато не видя конкретните, бетонни факти, не вярвам на нищо. По това, което видях, като ме викаха на разпит, съдя, че полицията работеше, разказа пред предаването "Ничия земя" на Нова телевизия Свилен Максимов, бившият съпруг на Виктория Маринова. Той изрази подозрение, че много адвокати ще се редят да защитават "това нещо", за да добият някаква известност. Максимов е категоричен – първата задача на правосъдието е да накаже така Северин, че всички "изроди", които обикалят България, да видят, че няма да им се размине.
Максимов се обърна и към рокерите, които влязоха в ромските махали в Русе. Нека обърнем гнева в нещо позитивно, призова той. За Виктория това би означавало много, убеден е бившият ѝ съпруг.
Правосъдието в България
Бившият съдия Ивета Анадолска обясни, че съкратената процедура всъщност представлява по-бързо признаване на факти. Тя призна, че повечето юристи съветват обвинените си клиенти да правят така. На въпрос дали това е справедливо, Анадолска отвърна: "Принципно, когато се спазва законът, трябва да е справедливо". Тя обаче добави и, че не знае защо през 2010 година отпада текстът (чл. 369 от НПК), при който процедурата не беше приложима при тежко престъпление и такова, извършено в пияно състояние.
Проф. Петя Шопова, която е специалист по криминология, беше категорично – в правосъдието трябва да се мисли какви са преживяванията и на жертвата, на близките ѝ. Глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс, която предвижда съкратената процедура, трябва да се допълни прецизира, смята тя. И посъветва Народното събрание да поиска данни от главния прокурор за особено жестоки убийства и да се види реално какво се е случило след въвеждането на съкратената процедура. В случаите с Виола, Вероника във Велико Търново, Яна Кръстева наказанията се движат между 20 и 30 години, заяви Шопова. Тя попита защо тогава има доживотен затвор без право на обжалване.
Има правна възможност, от която не се ползваме – оценка на риска от правонарушителите. Този сериозен анализ се прави чак когато някой отиде в затвор. Много отдавна предлагахме това да стане още по време на съдебния процес, да виждаме още тогава резултатът, обясни Шопова. Тя посочи, че Българският хелзинкски комитет (БХК) е направил анализ, според който при 30-40% от отишлите в затвора доживот има сериозен риск да повторят с тежко престъпление. Осъдените на доживотен затвор не могат да излязат просто защото са били усърдни при полагането на труд и с добро поведение, има експерти в затвора, които оценяват и други фактори, но такива с малко по-леки присъди - 20-30 години, могат, стана ясно от думите на Анадолска и Шопова. Рискът от рецидив е най-висок в първите от 6 месеца до 1 година при пробация, добави Шопова, която каза и, че наполовина са намалени пробационните служби в България. Анадолска обаче е категорична, че трябва законодателна промяна – определени престъпления да бъдат изключени от съкратената процедура. И добави - никой не се занимава с въпроса дали излезли от затвора всъщност са превъзпитани.
